Взимайки решението да се раздели с партньора си, нашата героиня е осъзнавала, че няма да преживее лесно раздялата. Вече след време тя поглежда назад и ни разказва какво й е помогнало. Наши експерти коментират историята й.

„С него за пръв път разбрах защо любовта я сравняват с изгаряне. Страстта не прерасна в отношения, в които да можем да си имаме доверие, да се развиваме индивидуално и да се радваме на постиженията на партньора. Един ден стана ясно, че двамата нямаме бъдеще заедно, просто се измъчваме един друг. Следваха сцени на ревност и негови опити да контролира живота ми. Преди това караниците винаги приключваха със сдобряване, но с времето все по-често започнах да се чувствам празна. Аз го обичах, но губех себе си. Исках да си отида, но между това решение и реализацията му лежеше огромна пропаст. Ето какво ми помогна да я преодолея.

Аз запазих съобщенията, в които той ми е казвал груби и обидни неща. Преди изтривах подобни послания, вярвайки, че ще започнем пак на чисто. Но през последните месеци ги използвах като аргумент в споровете. Необходимостта да го направя вече е показател, че тази връзка е обречена. След раздялата, когато ми ставаше мъчно за него, четях тези съобщения.

Аз погледнах на ситуацията, премервайки постъпките и фактите, а не емоциите и чувствата. Това беше най-трудното. Записах всичко, което ме караше да страдам. Наложи се да си призная, че съм изгубила интерес към професионалното си развитие, зарязала съм ученето, отдавна не съм се виждала с приятели. Връзката, която започна толкова бурно и страстно, доведе до разрушение.

Трябваше да намеря основната причина да следвам своя си път. За мен тази причина стана загубата на самоуважение и необходимостта да си го върна. Сега често си напомням, че е важно да не тъпча на едно място. Трябва да се променям – но само по собствено желание, а не по нечие искане.

Аз се готвех за момента на раздялата. Изправях се пред огледалото и репетирах текста: „Ти ще искаш да се върнеш, за да получиш същото състояние на комфорт. Но това, което ти смяташ за комфорт, отдавна вече се е превърнало в капан. Ако се върнеш, пак ще страдаш“. Знаех, че ще изпитвам влечение към него, защото страстта беше прераснала в зависимост. „Ще се справиш“, повтарях си аз.

Дадох си време да преживея случилото се. Разбирах, че зависимостта ще поражда страхове и неувереност и реших, че ще изживея тези състояния. Няма да бързам и няма да очаквам незабавни постижения, с които да утеша егото си. Ще плача. Когато реша да се виждам с хора възможно най-често, понякога няма да съм в състояние да изляза от вкъщи. Това не означава, че винаги ще е така – крачка по крачка аз ще се върна към себе си.

Коментар от терапевт:

„Тя много точно отбелязва моментите, определящи отношенията като зависими. Физическото и емоционалното насилие е циклично. След бурните сцени настъпва етап на примирие, който обаче е кратък и скоро нарастващото напрежение води до нова грозна развръзка. Въпреки цялата им болезненост, жертвата в подобни отношения не може да се откаже от тях. Тя субективно усеща, че те са важни – и не признава разрушителността им. Колкото по-дълго стои в този капан, толкова по-слаба става и толкова по-трудно й е да се измъкне от него.

Задавайте си въпроси, които да ви връщат към реалността – какво ще стане с мен, ако продължаваме така още година или 3-5 години? Възвръщането на самоуважението е важно, то дава сила и реалистичен поглед върху случващото се.

Авторката е намерила адекватни начини да постигне това. Уместно е всичко, което помага да не губите връзка с реалността. При това трябва да осъзнавате, че визуализацията и вербализацията работят върху самочувствието („аз съм лоша, недостойна, безпомощна“), но са почти безсилни, когато нещо трябва да се промени спешно – да се защитите от директна заплаха, да си осигурите жилище и пари, да намерите подкрепа. За тези неща ще ви трябва конкретен план за действие, който да съставите сами, с участието на ваш близък или с помощта на професионалист.“

Коментар от юнгиански психоаналитик:

„Започнали сме да демонизираме темата за зависимостта, а желанието за любовна връзка винаги е свързано с нея. Има обаче тънка граница между взаимната зависимост, обогатяваща нашия живот, и патологията. Историята на авторката показва колко е лесно да се прекрачи тази граница.

Важно е да разберем защо в рамките на тази връзка авторката е забравила себе си, изгубила е самоуважението си. Комфортът и защитеността на всяка цена дават илюзия за бягство от чувството за самота и изоставеност, което можем да носим на плещите си от детството цял живот. Грубите съобщения и обвинения, за които говори авторката, често отразяват проблеми с изразяването на агресията.

Само осъзнаването на всички болезнени фактори може да ви помогне да излезете от мъчителната зависимост и да предотврати навлизането ви в подобни отношения в бъдеще. Запазването на кореспонденция, визуализацията (описване на чувствата) и словесните формули (обръщане към себе си пред огледалото) са добри средства, помагащи да промените отношението си към себе си и към партньора.“