Човек не е нужно да е заклет почитател на литературното изкуство, за да знае името на известния писател Чарлз Дикенс. Онези, които са чели „Оливър Туист“ или „Тайната на Едуин Друуд“ са оценили по достойнство таланта на романиста и гениалното му перо. Малцина обаче знаят какъв е бил всъщност този човек – нечестен, егоцентричен и жесток.

Бъдещият писател се родил в семейство на банкрутирал чиновник, който поработвал във фабрика и пишел очерци за пресата.

Съпругата му Катрин Хогарт пък била от среда на интелигенти. Когато се оженили, двамата били невероятно щастливи, а и много скоро се родило първото им дете.

Бременността, настъпила скоро след сватбата, се превърнала едва ли не в привично състояние за жената, която се оказала изключително плодовита. Макар че първото раждане протекло доста тежко, а възстановяването след раждането и съсипаното здраве вкарали Катрин в депресия, тя продължила да ражда деца едно след друго в продължение на 15 години. През този период тя станала майка на 10 синове и дъщери (една от които починала още като бебе) и претърпяла два спонтанни аборта.

Първите години влюбените живели сякаш в хубав сън. Заможната съпруга помагала по всякакви начини на писателя, като не жалила нито време, нито пари за него. Може да се каже, че той си е стъпил на краката именно благодарение на нея. Всяко ново раждане го радвало неимоверно много, но скоро и това чувство било изместено от раздразнение. След шестата бременност на съпругата си Чарлз все по-често се оплаквал, че висшите сили ги даряват с наследници твърде щедро.

Дикенс постепенно се отдръпвал от жена си. Вместо весело и усмихнато момиче той вече виждал напълняла, истерична и измъчена жена, която той освен това смятал за глупава и недостойна за гения му, поради което я критикувал и унижавал.

Междувременно Катрин била прекрасна домакиня. Тя готвела страхотно и дори издала собствена книга с рецепти за любимите ястия на мъжа ѝ и полезни съвети. Макар здравето ѝ да било разклатено, тя винаги съпровождала съпруга си на пътешествия и използвала шанса си да види и изпита неща, за които повечето хора само мечтаели.

В паузите между бременностите госпожа Дикенс играела в театъра и можела да направи блестяща кариера като актриса. Но докато популярността на Чарлз нараствала стремително, потенциалът на жена му се „изяждал“ от децата и домакинството. Двамата били все по-недоволни един от друг. Катрин се чувствала като жертва, а писателят смятал, че тя му трови живота. Нищо чудно, че той скоро си намерил друга.

Дошло време да се отърве от непривлекателната си и досадна съпруга. И тогава, след близо 20 години брак, Дикенс се опитал да заточи жена си в лудница. Той пускал слухове за психичните ѝ разстройства, опитвал се да получи справки, които да ги потвърдят, и открито я споменавал като бреме, което той вече не може да носи.

Двамата се развели през 1858 г. със скандал. Хората съжалявали Чарлз – как да продължи да живее с неспретната жена, която с годините все повече оглупява и не позволява на писателя да се развива? Катрин си тръгнала, взимайки само единия от синовете си. Другите деца останали с баща си и не видели повече майка си. Дъщерите ѝ не я канили на сватбите си, никой не съобщил на жената за смъртта на единия от синовете ѝ.

Катрин останала сама до края на дните си, макар че не бихме могли да я наречем лоша съпруга или майка. Бившата госпожа Дикенс починала от рак през 1879 г., надживявайки писателя с 9 години.