Първият ми спомен за Нея прелита през епохите и ме връща назад към времетo, коeто никога няма да се върне: детството. Нейният лик с русата коса, вързана с кърпа, с масивни вежди и резци с разстояние между тях, като машина на времето, ме пренася в Праисторията – някъде в края на 80-те, когато нямаше интернет, смартфони и компютри. Играехме навън и едно от забавленията ни беше... стрелбата с пушка.

Тогава с по-голямата ми сестра колекционирахме черно-бели снимки от стрелбището в Южния парк. След като стреляш с пушка, по-дълга от теб, заредена с нещо като сачми, получаваш снимка на певец или певица. Сандра, Си-Си-Кеч, Майкъл Джексън или...Нейна. Тези черно-бели изображения, копирани от кой знае какви „западни“ списания, обозначаваха първото навлизане на „глобализацията“ в България. Но какво знаехме ние: просто гледахме певците и учехме наизуст имената им, защото все още нямаше къде да чуем музиката.

След две години вече се кълчехме на късно пристигналия по тези ширини хит „Like a Virgin“, без да разбираме и дума от текста. А под звуците на „La Isla Bonita“ танцувахме по сватби на роднини.

След това Тя направи онзи незабравим концерт, в който носеше нещо като сутиен с конуси. Този концерт беше излъчен и по Българската национална телевизия и ние, все още хлапета, разбрахме, че Тази Жена има влияние не само върху нас, ами и върху родителите ни, които сякаш доста се забавляваха.

Не мина много време преди Католическата и Православната църква една след друга да я заклеймят като „развратница“. Тогава за мен тя се превърна в абсолютен фактор и разкри изумителната истина, че съществува Жена от плът и кръв, която може да прави каквото си иска.

Развратница? Отне ми години да разбера, че личност, наричаща се по името на Богородица, няма как да се шегува – тя наистина мислеше „тези неща“ за Църквата, но не защото мразеше религията, а защото искаше институцията да се промени. И през тези толкова интензивни 25-30 години, които последваха, тя – католичката, родена на деня след Голяма Богородица – доказа, че Шокът може да се използва и като послание за мир и любов по целия свят.

Тя е единствената жена, която от плакат се беше превърнала в икона, при това приживе!

Тогава имаше само хартиени вестници, а журналистите й дадоха нарицателното „русата амбиция“, защото тя наистина амбициозно си въртеше бизнеса, докато не се превърна в най-богатата певица, ходила някога по земята. Не мина много време и тя стана „Кралицата“. След това се приземи и беше просто Мадж...

Тя остана ненадмината за многото конкурентки, които поискаха да й отнемат Короната. Другите бяха добри в създаването на скандали и в шокирането на публиката, но просто нямаха достатъчно класа и интелект не просто да бъдеш Първа, а да останеш такава. С всеки албум, с всеки концерт, тя измисляше все нови и нови чудеса, така че да остане на върха. А това, на фона на толкова много години, е просто забележително.

За нас, децата на 80-те и 90-те, отраснали с нейната музика, знаещи наизуст всичките й песни, и до днес тя е просто „Кака“.

Кака ни гледаше отвисоко, когато пееше Rain от телевизора, а ние – малки момиченца от квартала, осъществявахме първото си самостоятелно лято на морето. Тя бдеше над нас с You'll See по време на тинейджърските „купони“. С Ray of Light ни изпращаше към пътя на порастването и ни караше да се вглъбяваме в себе си. С Frozen вече беше недостижима – да разбера цялата красота на тази песен ми беше рано, но пък тогава дори баба ми хареса клипа... и аз си казах „Уоу!“.

После дойде Music - песен, която някак си означаваше за мен ново начало: завърших училище.

Мадона продължи да присъства в живота ми. Музиката й ме успокояваше преди изпити и ме разтоварваше от напрежението в работата.

Тя ме навигираше при най-първото ми извънградско шофиране, минало под звуците на любимия ми и досега албум: Confessions on a Dance Floor.

Представете си как – млад шофьор, пълзите една есенна вечер по Петрохан с 30 км/ч. Вземате всеки завой с препотени от стискане на волана ръце, докато става все по-хлъзгаво и наклонено, а дъждът се превръща в сняг. Вие, разбира се, сте с летните гуми, но младите шофьори не обръщат внимание на такива детайли... Преминах Петрохан, прибрах се в София, спрях фаровете на колата и Кака ми заяви:

„Now I can tell you
The place that I belong
It won't last long
The lights they will turn down...“

Днес неповторимата Мадона празнува рожден ден и никоя самоуважаваща се онлайн медия не забравя да отбележи това. Нейните успехи и падения, нейните строги тренировки и любопитни навици, нейните любовни романси и шестте й деца, нейните тайни и смели признания, че е била изнасилвана, ограбвана, дискриминирана.

Сега Мадона обещава нов албум. Чакам го с нетърпение и се питам дали той ще се превърне във фон на следващата житейска промяна, която ми предстои?

Истината е, че все по-малко мисля за Нея.

Но отвреме-навреме много ми липсва. Понякога се чудя как ли Жената, Която Успя Да Постигне Всичко Сама преминава през тази нова, тотално различна и толкова интензивна технологична епоха.

По всичко изглежда, че пак се справя доста добре - ние просто ще я следваме. Аз вече я следвам. В Instagram, в музикалните платформи и някъде дълбоко в сърцето, защото там я чувствам най-близка.

Автор: Ема Иванова