Марина Стоименова

Пътешествията са моята голяма страст, нещото, което ме зарежда и ме кара да се чувствам жива. Усещането да избягаш от града и да си сред природата е несравнимо. В този блог ще ви разказвам за пътуването, за това какво ни носи то и защо е толкова важно!

Всяка стъпка си струва, когато връх Вихрен ти се усмихне

10 август 2018 | 14:11
видяна 11017
коментари 0

Да предпочетеш катерене на висок планински връх пред ленива почивка на морето през лятото – за мнозина това граничи с истинско геройство. Но за изкушените от уникалните гледки, прекрасния въздух и досега до природата, няма по-сладка тренировка от покоряването на един от най-жилавите върхове в България - Вихрен.

Изкачването на втория по височина връх у нас (и трети на Балканския полуостров) определено не е за подценяване, въпреки че изисква повече психическа устойчивост, отколкото кой знае каква специална физическа подготовка. Но най-вече изисква умно планиране, съобразяване с времето и подходяща екипировка - особено ако решите да щурмувате върха след преспиване на палатка в подножието на Пирин.

Такъв именно е нашият план за уикенда – да покорим Вихрен откъм по-малко популярната му страна – зад хижа Бъндерица през Казаните и седловината Премката.

Връх Вихрен

Избраният от нас маршрут е вторият по популярност след класическия, който започва от хижа Вихрен. Нашият път, казват, ще бъде по-труден, ще е каменист, но пък ще е по-забавен – стига да имаш здрави колене и да не те е страх от височини. Слава Богу, нашата малка сговорна дружина няма против да се движи в близост до ръбове и по високи скали – малко сме като кафявите диви кози, които ще срещнем по-късно по пътя.

Дошли сме в събота следобед и разпъваме палатките в „базовия лагер“ под Бъндерица, където вече са се настанили стабилно количество къмпингуващи. Очаква се неделният ден да бъде ясен и топъл - по-скоро изключение през това дъждовно лято - затова и туристите от всички краища на страната и чужбина (забелязахме румънци, германци, руснаци) искат да се възползват.

Ще пренощуваме на около 1800 м надморска височина, затова багажите ни са пълни с топли дрехи. Най-важният и най-използваният артикул през следващите 24 часа ще бъде якето. То ще се превърне в основна защита през ветровитата вечер и задължително ще ни придружи до върха, където може и да се разхождат сибирски мечки или небето да се разбие на големи ледени късове върху главите ни... А може и да се къпем в слънце по потници. Подготвени сме за всякакви ситуации: якетата ни са ветро- и вятъроустойчиви, от дишаща материя, закопчават се високо под брадичката и имат качулки. Но най-вече са снабдени с големи и защитени с цип джобове, за да можем да носим телефони, фенерчета, челници, салфетки и всякакви други неща, неизбежни за използване при къмпингуване и преходи.

Sport Depot

Към 8 вечерта става хладно и дори пламъците, запалени в огнището в специалната зона при къмпинга, не могат да спасят положението. Време е да закрепим крачолите на туристическия панталон и от три четвърти да го превърнем в цял.

Качествените туристически панталони са от бързосъхнещи материи и са удобни при висока влажност в планината. Те ще трябва и да ни пазят от измокряне, ако завали. Или ако се подхлъзнем на снежник. Няма шега – склоновете около Вихрен, особено от северната му страна са осеяни със снежници – пътят ни ще мине около и през доста от тях.

Замисленият от нас маршрут започва на следващия ден. Прибираме в колата основната туристическа раница, в която сме събрали най-важните неща за двата дни в планината. 35 или 40-литровият багаж е идеален за основните неща за къмпинга, но е твърде голям за изкачването към върха, затова вадим малка раничка. При денивелация от почти 1080 метра всички излишни предмети ще ни тежат и бавят. Затова основният акцент пада върху дрехите и водата – аз лично не тръгвам на няколкочасов преход без 1.5-литрово пластмасово шише вода, което пълня от вирчета и поточета при всеки удобен случай.

връх Вихрен

Но по избрания от нас маршрут няма да има вода никъде – пътят през седловината Премката, Малкия и Големия Казан е сух, каменист, ветровит, стръмен и на места заснежен.

Май не е много добра идея да се катерим с маратонки – по пътя ще има твърде много камъни, които могат да ни наранят краката. Най-добре е да заложим на качествени летни туристически обувки, които да ни държат стабилни глезените, а ходилата – сухи и защитени. Добрият грайфер ще направи чудеса за нас при катеренето, което ни очаква.



Събираме палатките, оставяме ги в колата и още в 8 часа поемаме нагоре. Ако можеше да тръгнем в 6 сутринта – още по-добре, но за това се иска дисциплина на алпинист. Ние все пак сме любители туристи.



По този маршрут напича много силно. Все пак сме подготвени и вадим кърпи за главата. Най-предвидливите си носят бързосъхнеща и проветрива туристическа шапка и е почти сигурно, че няма да слънчасат, въпреки близо 3-часовия преход под парещите лъчи.
връх Вихрен
В началото преминаваме през приятна гора, след което тя прераства в поляни, осеяни с клекове. Следваме зелено-червената маркировка. Червената линия ще остане с нас до самия връх и ясно ще ни сочи пътя.

Излизаме на циркуса Малкия Казан, който е обрасъл с трева. Оттук пред нас се разкрива каменната стена на Вихрен. Изглежда потискащо стръмно – към момента не вярваме, че ще успеем да го изкачим... че и да се върнем. Но продължаваме.

Съвсем скоро навлизаме в следващия циркус - Големия Казан (2400 м), около който почти отвесно се изправят върховете Вихрен и Кутело. Тук ветровете буквално се бият, но имаме голям късмет – времето е толкова ясно, че от „казана“ не се издигат никакви мъгли, както обикновено. Оттук някои ентусиасти (и смелчаци) поемат към Кончето, а други (също доста смело) решават да атакуват върха през Джамджиевия ръб.

След още изкачване стигаме седловината Премката, която свързва най-високите върхове на Пирин. На този етап дори печените туристи започват да се чудят какво го дирят тук – толкова е стръмно. Онези от нас, които не са взели туристически щеки гледат със завист по-предвидливите. Не всеки обича да носи щеки, но за хората с по-чувствителни колена или проблеми с равновесието те са просто задължителни.

Предстои ни същинската атака към върха. На места се налага да използваме и двете си ръце, да пълзим и да се набираме. Изведнъж пред погледа проблясват вериги. Ще бъдем като истинските алпинисти и ще се теглим по тях. Малко ще ни болят ръцете, но сами си го избрахме.

връх Вихрен

След пет минути сме на върха.

На 2914 метра усещането е страхотно. Изработихме си всяка крачка с усилие и наградата ни са незабравими гледки към целия Пирин, Рила и Малешевската планина.

Ясно е, че на връщане ще ни се разкаже играта, но засега можем да погледнем отвисоко на ежедневието, грижите, суетата.

Връх Вихрен ни се усмихна и ни показа доброто си лице – не можеше и да мечтаем за повече.


Вашите лични данни

Ние събираме и обработваме Вашите лични данни.

За осигуряване на правата ви по GDPR, молим за Вашето съгласие.

Ще използваме данните за осигуряване на по-доброто Ви преживяване на нашите сайтове.

Ако натиснете бутона Приемам всички, ще дадете съгласието си на нас и на всички трети страни, описани детайлно в Политиката за поверителност и Политиката за бисквитките.

Защо е необходимо моето съгласие?