15 септември идва. И пандемията не е заради COVID. Пандемията е от неграмотност!

Денят, в който училищният звънец ще приветства децата, шеметно наближава, а заедно с това – и въпросът: пред какви предизвикателства ще бъде изправено и тази година бъдещето на България?

Ясно е – въпреки високия брой новозаразени, учениците се връщат в класните стаи. От всички класове. Също като миналата година. Спомняте си обаче, че само месец по-късно по-големите от тях веднага бяха разквартировани по местата им и... изпратени да се учат пред монитора у дома.

Спазването на мерките се оказва голямо предизвикателство и тази година. И най-вероятно „дежа вю“-то и този път няма да ни подмине. Да върнем лентата година назад и да си припомним, че късметлиите с най-голям брой присъствени дни в класната стая бяха децата от първи до четвърти клас. Останалите трупаха знания на ротационен принцип, лавирайки между неволите на директния и дистанционния контакт.



Сега отново да погледнем към настоящето, и по-конкретно – към актуалната статистика в страната ни. Новите случаи на COVID-19, регистрирани у нас за изминалото денонощие, са 1625 при направени 24 399 теста през изминалото денонощие според данните на Единния информационен портал към полунощ. Поставените дози ваксини са общо 2 391 930, като 11 918 лица са ваксинирани за денонощието. За сравнение близо 20 дни по-рано отчетените случаи на новозаразени у нас са средно около 1300. Разликата не е нито много голяма, нито много малка.

Ето как обаче звучат заглавията от последните седмици насам: “Чехия отчете най-голям брой новозаразени с коронавирус от май насам”, “Учени обясниха защо вариантът Делта се разпространява много бързо“, „Очаква се до 4000 заразени с COVID-19 на ден през следващите седмици“, „Експерт: Ако децата тръгнат на училище, ще имаме 3000 заразени на ден в края на септември“.

На фона на всичко това, съпътствано от все по-нарастващия брой случаи на новозаразени у нас и в Европа, струва ли ви се реалистично децата да ходят всеки ден на училище? Имайки предвид миналогодишните мерки – отговорът е категорично Не.


Така че вероятността отново да ни споходи така омразния и омръзнал на всички ни вече локдаун, гарниран с любимото на повечето ученици онлайн обучение, с всеки ден става все по-голяма.

И докато редица държави в ЕС предприемат крути мерки по отношение на безопасността от разрастване на новия вариант на коронавируса, някои, сред които и ние, още се чудят какви условия да наложат за противодействие на пандемията.



Да дадем за пример Германия. В училищата там вече са приготвени бързи антигенни тестове за COVID-19, с които два пъти седмично ще се тестват учениците. Маските ще са задължителни в час и в коридорите. На всеки 20 минути класните стаи ще се проветряват. Напълно ваксинирани са 59% от населението.

В Гърция пък от 8 септември до 17 септември учениците от всички възрасти и класове там ще получат безплатно шест бързи теста за коронавирус от аптеките в цялата страна. Неваксинираните ученици са длъжни да провеждат самодиагностика два пъти седмично, а ваксинираните са освободени от това задължение. Учителите ще трябва да представят сертификат за ваксинация или документ, че са преболедували през последните 6 месеца или два пъти седмично да се тестват. 70% от педагозите са имунизирани. Маските в затворените помещения - класни стаи и общи части, са задължителни. 52% от гърците са ваксинирани.

В Чехия 1-вият звънец вече удари на 1-ви септември. Преподаватели, които не са ваксинирани, се проверяват с антигенни тестове за собствена сметка. За учениците е предвидено масово тестване на два пъти. Маските са задължителни само в коридорите. С две игли са близо 53% от чехите.



Във Франция повече от 55% от децата между 12 и 17 години вече са получили 1-ва доза. Маските са задължителни за учениците между 6 и 11 години. В средните и горните класове само заразените и контактните неваксинирани ученици ще учат дистанционно, но само за период от 7 дни. С пълна ваксинация са 56% от французите.

Ускорено се ваксинират и белгийските ученици между 12 и 18 години. Отпада носенето на маска от учениците в основните училища, освен в Брюксел, където ваксинираните са по-малко. Имунизираните са над 69%, за учителите няма изискване за тестове или ваксинационни сертификати.

В България министърът на образованието проф. Никлоай Денков обяви, че носенето на маски ще е задължително, тъй като новият вариант на вируса е по-заразен. Според предвижданията му учениците от 1 до 4 клас и децата в детските градини, ако се намират в "зелена" зона, под 100 заболели на 100 000 население, могат да бъдат без маски, ако обаче са в жълта или червена зона, тогава и децата от 1 до 4 клас трябва да носят маски. Предвид факта, че вирусът може да се пренася и от ваксинирани хора, то и ваксинираните възрастни според него трябва да носят маски в училищната и предучилищната мрежа.

Не е ясно обаче дали се обмисля начин, по който да бъде стимулирана ваксинацията сред учителите и у нас. Факт е, че България е последна по ваксинации в Европа. Едва 15,5 процента. Не е ясно и докога децата ни ще са в присъствена форма, имайки предвид, че новият вариант според учените е най-опасен за тях!

С други думи, както е тръгнало, спокойно можем да очакваме пред мониторите в къщите да бъдат изпратени както по-големите класове, така и по-малките.

В резултат ще наблюдаваме все по-малко грамотни и кадърни млади хора, някои от които един ден ще управляват страната ни. А пандемията от незнание и неграмотност вече е факт. И това го доказват пагубните резултати от онлайн обучението.

"Среден 3" е средният резултат на есенната матура по български език и литература тази година. Само четирима имат над 5.50. Над 50% са двойките! Това означава, че за всеки втори от явилите задачата да напише съчинение или есе по стихотворението на П. Яворов "Две хубави очи" се е оказала изключително сложна.
Още по-стряскащото е, че цели 60% от младежите изобщо не са писали по стихотворението на Яворов.



Едва 20% са се справили със задачите, които проверяват правопис, както и с тези, които изискват да се определи от кое произведение е даден откъс и кои автори са създали определени литературни герои.

Всъщностq за да бъдем честни, рекордите по ниски резултати бяха отбелязани още в началото на 2021 г. и по време на летните матури тази година. Истината обаче е, че онлайн обучението по-скоро дойде като наливане на масло в огъня на все по-нарастващата неграмотност сред младите – тенденция, която упорито наблюдаваме през последните години, а не през последните месеци.

Неотложно е и постигането на тотална промяна в отношението ученици – учители. Прекият контакт на учителя с ученика е от изключително значение за неговото интелектуално развитие. Такъв обаче при онлайн формата липсва. И докато учителските функции до голяма степен преминават в ръцете на родителите, колко от тях биха имали времето наистина да се справят и с образованието на децата си, и с прехраната на семейството?

Четете още: За ваксините - или добро, или нищо. Но когато стане въпрос за детето ми, не съм склонна да мълча