На 6 януари се навършват 171 години от рождението на великия поет и революционер Христо Ботев.

Следите, превъплътени в слово и дух, които големият наш лирик и публицист Христо Ботев остави след себе си, винаги са докосвали и ще продължават да пулсират в сърцата на бъдещите поколения българи и родолюбци. Творчеството, което той ни завеща за краткия си живот, е безценен бисер от съкровищницата на българската литература.

В центъра на неговите гениални творби винаги е стоял човекът. Човекът с неговия стремеж към съхранение на традиции, език и вяра. Човекът с неговата непоколебимост, дух и непримиримост към действителността. Но и човекът, който излиза извън границите на националното, за да изяви с непреклонната си личност своя страстен копнеж към общочовешка свобода и справедливост.

Човекът, който извървява сложния път от дома през "тежката чужбина", през болката от носталгията към родината, майката и любимата, за да достигне до идеята за единствения изход – страшния, но славен път на борбата.

Личности като Ботев остават в историята и в съзнанието на поколенията неотменни и вечни. "България има нужда от всеки от нас", казва поетът – думи, които и днес отекват в съзнанието ни и звучат удивително актуално.

Да се преклоним пред паметта му с едно от най-емблематичните му стихотворения - “Борба”:

В тъги, в неволи, младост минува,
кръвта се ядно в жили вълнува,
погледът мрачен, умът не види
добро ли, зло ли насреща иде...
На душа лежат спомени тежки,
злобна ги памет често повтаря,
в гърди ни любов, ни капка вяра,
нито надежда от сън мъртвешки
да можеш свестен човек събуди!
Свестните у нас считат за луди,
глупецът вредом всеки почита:
"Богат е", казва, пък го не пита
колко е души изгорил живи,
сироти колко той е ограбил
и пред олтарят бога измамил
с молитви, с клетви, с думи лъжливи.
И на обществен тоя мъчител
и поп, и черква с вяра слугуват;
нему се кланя дивак учител,
и с вестникарин зайдно мъдруват,
че страх от бога било начало
на сяка мъдрост... Туй е казало
стадо от вълци във овчи кожи,
камък основен за да положи
на лъжи святи, а ум човешки
да скове навек в окови тежки!
Соломон, тоя тиран развратен,
отдавна в раят нейде запратен,
със свойте притчи между светците,
казал е глупост между глупците,
и нея светът до днес повтаря -
"Бой се от бога, почитай царя!"
Свещена глупост! Векове цели
разум и совест с нея се борят;
борци са в мъки, в неволи мрели,
но, кажи, що са могли да сторят!
Светът, привикнал хомот да влачи,
тиранство и зло и до днес тачи;
тежка желязна ръка целува,
лъжливи уста слуша със вяра:
мълчи, моли се, кога те бият,
кожата да ти одере звярът
и кръвта да ти змии изпият,
на бога само ти се надявай:
"Боже, помилуй - грешен съм азе",
думай, моли се и твърдо вярвай -
бог не наказва, когото мрази...
Тъй върви светът! Лъжа и робство
на тая пуста земя царува!
И като залог из род в потомство
ден и нощ - вечно тук преминува.
И в това царство кърваво, грешно,
царство на подлост, разврат и сълзи,
царство на скърби - зло безконечно!
кипи борбата и с стъпки бързи
върви към своят свещен конец...
Ще викнем ние: "Хляб или свинец!"