„Нямам нищо против тях, стига да не ми се навират в очите.” Това е най-меката форма на противопоставяне срещу ЛГБТИ прайда в София. Както всяка година и този път събитието ще предизвика бурен шум и призиви да бъде спряно. Българите не искат да ги гледат, не искат да ги слушат, понеже са на мнение, че прайдът проповядва хомосексуализъм, все едно има опасност да се превърнат в гейове само с гледане.

И тази картинка се повтаря всяка година, без да си задаваме въпроса откъде идва цялата тази омраза. Нетърпимостта към различното у нас е толкова безкомпромисна и откровено изразена, заради което и хомо, и хетеро хората имаме нужда от ЛГБТИ прайд всяка година.
София прайд не само трябва да има, но трябва да излезе напред с конкретни правови искания за по-спокоен живот на ЛГБТИ общността, а тези искания трябва да влязат в политическия дневен ред на партиите и управляващите. Става дума за права, които противниците на прайда, повтарящи мантрата "никой не ви пречи да...", дори не осъзнават, че притежават като даденост и необезпокоявани ги упражняват всеки ден.

Шествието също така трябва да бъде само една част от целогодишни действия и от стратегия за подобряване на законодателната рамка, политиките и публичната среда. Тези действия не са отговорност само на гей активистите, но и на партиите и политическите фигури, които се борят за запазване на евроатлантическата ориентация на България. Защото човешките права не са просто някакво понятие за популистка употреба, а защита на ценности, които всеки от нас трябва да прави.

Но очите на страха са големи и провокират нереална представа към хората с различна сексуална ориентация. Повечето негативно настроени са роби на предразсъдъка, че увлечението по собствения пол е резултат на увреждане.

Според изследванията на белгийския биолог и специалист по поведенческа невроендокринология Жак Балтазар сексуалната ориентация се оформя на ембрионално ниво. Когато мъжкият ембрион се развива във фетуса, идва момент на пик на тестостерон, чрез който развива хетеросексуална ориентация. Но ако този пик не се осъществи, мъжкият ембрион ще се привлича от собствения си пол.

Ако при женските ембриони няма пик на тестостерон, те ще са хетеросексуални, но ако има, ще развият ядро, заради което ще се привличат към други жени. Това е естествен процес, природа.

Тези изследвания са повторени с лабораторни мишки. И познайте какво? Мъжките, чийто пик на тестостерон е спрян изкуствено, се привличали от собствения си пол.

Тоест хомосексуалната ориентация не е въпрос на личен избор или пропаганда. Тя не се предава от групи, колкото и добре да са организирани те, от филми, сериали, книги или музика, защото е пренатален процес, който не се контролира от плода и от майката. А вярването, че сексуалната ориентация се наследява и възприема отстрани или че някакви маршове на хетеросексуални двойки могат да я ръководят, е проява на неграмотност, волна или неволна.

Този факт, съчетан със свободата да сключим брак с човек, когото обичаме, при желание да осиновим дете, при хипотетичен развод да поделим съвместното имущество според закона, да се хванем за ръка и да се целунем, без да се оглеждаме предпазливо, прави хетеросексуалните двойки у нас привилегировани и на практика обезсмисля шествието в защита на „традиционното християнско семейство”, какъвто ще има тази година и в Бостън, САЩ.

Адмирирам консертвативните им представи за начин на живот, в тях няма нищо лошо. Разбирам желанието на някои хора да живеят съгласно традиционните рамки, да спазват правилата, да се вместват в нормите, но не разбирам неуважението, което проявяват към онези, които не мислят като тях, които не споделят техните желания. Защо унижаваме и тормозим хора, които не се вписват с картинките в главите ни?

Дискусията не се води от вчера, но опитите за убеждаване на консервативното българско общество винаги стигат до несправедливи обобщения и обиди. В 21 век сме, а цели 78% от българите са против еднополовите бракове според допитването на „Галъп интернешънъл”. Като това мнозинство няма да се трогне нито от аргументи, нито от сърцераздирателни истории за еднополови двойки, които също мечтаят за семейство с табелка на вратата и деца, играещи в парка.

Държавата ни има нужда от призиви за толерантност и уважение към малцинствата независимо дали става въпрос за сексуална ориентация, етническа принадлежност, раса. И докато не променим отношението си, гей паради ще има.

Търсачката показва, че негативните тенденции спрямо различните не са устойчиви. Преди 30 години на запад се е случвало същото, което сега се случва в България. Вероятно тук ни трябва малко повече време, за да свикнем с промените. Но съм сигурна, че след няколко десетилетия процентът на българите, неодобряващи еднополовата любов, ще се стопи. Приемам облози.

Автор: Антония Руменова