Всяко чудо за три дни – точно това се получи и с приложението за състаряване Face Аpp, което наводни социалните мрежи през последната седмица.

В понеделник приложението, което ни прави да изглеждаме като 70-80 годишни, започна вирусно да се разпространява в социалните мрежи, включително и сред българските потребители. Във вторник Face App се нареди сред най-сваляните app-ове в САЩ.

В сряда обаче се появи информация, че приложението не било безобидно, защото точело лични данни към „сървъри в Русия“ (разработчикът е базиран в Санкт Петербург).



В четвъртък манията по Face App понамаля и изведнъж се разбра, че всъщност сървърите били разположени в САЩ и обслужват разработката на изкуствения интелект на Google.

И днес, макар и все още да заема водещото място по най-сваляни приложения за Android в Google Play Store, алгоритъмът за състаряване вече е на път сам да остарее.

Именно през тази същата седмица, в една малка точка на света, наречена България, в интернет-пространството изтече чувствителна лична информация на около 5 млн. български граждани.

В случая с хакнатите данни от НАП не става дума за 80 млн. потребители, колкото са онези, предоставили данни на Face App, но не става дума и само за една снимка. На нас, повечето пълнолетни български граждани, ЕГН-тата, данните от личните карти, данъчните декларации и електронните подписи изтекоха в публичното пространство – и усещането ни за сигурност е сериозно разклатено.

Именно затова и у нас на никого не му запука особено дали приложението Face App ще използва една единствена негова снимка за рекламни цели, за разработването на изкуствен интелект или за подправянето на документ на терорист-камикадзе някъде в Близкия Изток.



И все пак съвпадението на случаите „Face App – НАП“ показа нагледно колко е лесно да се обвини една сравнително малка компания и колко е трудно да се обвини държава или монополист гигант.

Защото докато нападаме едно приложение заради правото да използва една наша снимка, както намери за добре, то удобно забравяме за ежедневната злоупотреба от страна на Facebook, на когото постоянно даваме достъп не до една, а до стотици наши лични снимки, имена, текстове, съобщения и пароли.

А „условията за ползване“ на гигантската компания много наподобяват тези на Face App и всъщност ние се съгласяваме, без много да мислим, всяко наше съдържание – независимо дали става дума за пост, снимка или видео - да бъде предоставяно, използвано, разпространявано, копирано и преотстъпвано на трети лица. Единственият ни контрол над Facebook са личните ни настройки, но те не могат да спрат компанията да прави с предоставените данни каквото реши зад затворени врати.

Факт е, че опазването на личните данни все повече се превръща в сериозен проблем в световен мащаб. И когато се изправим пред безпрецедентни хаквания на чувствителна информация като тази от НАП – чак тогава разбираме какво означава да се чувстваш напълно безпомощен.

За разлика от „държавното хакване“ обаче, когато става дума за приложения и социални мрежи, ние имаме доста повече лостове за действие – и поне тях трябва да използваме.

Вярно е, че всички искаме да използваме готините функции на новите приложения, без да ни се налага да четем скучните условия за ползване. Но все още живеем във време, в което няма регулации за събирането на биометрични данни – а те са много по-важни и скъпи на международния пазар в момента, отколкото класическите данни тип „ЕГН“. И прекалено много приложения искат да имат достъп до тях.



С нашите ЕГН-а и лични данни могат (и вероятно ще) злоупотребят на местна почва, но с биометричните ни данни ще злоупотребяват всеки път, когато решим да се забавляваме с приложения, на които не сме прочели внимателно общите условия.

Не бива да забравяме, че информацията, която качваме онлайн, не е предназначена за всеки. Хигиената е задължителна и наистина не си струва само за видим как ще изглеждаме като възрастни да отваряме пробойни в смартфоните си.

Нека поне телефоните ни бъдат сигурни места, щом нищо друго наоколо не е.

Автор: Ема Иванова

Четете още: Буря в чаша вода или укротяване на опърничавата