Образователната система отново е на прицел. Този път заради млада и красива учителка на име Полина Алексиева.

Тя разбуни духовете с изповед, очертаваща проблемите пред хората, решили да се посветят на една от най-благородните професии - учителската. Красавицата с огорчение признава, че у нас към днешна дата поради недостатъците на системата "ако си млад човек, учил 4 години педагогическо образование с идеята да си учител, на теб се гледа като на някакъв твърде голям глупак".

Ето и точно какво сподели тя. Публикуваме думите ѝ без редакторска намеса:

"Учител съм. От няколко месеца. Малко е, но ми стига, за да видя основното. Това, което вероятно би се размило във времето, заради любовта към учениците, учението и това да се чувстваш обществено полезен. Това е именно и примамливата награда, заради която всички учители търпят. Това е и онзи техен вътрешен заглушител, който кара сърцата и душите им да страдат тихомълком. Никой да не разбира.

Защото, ако възроптаят гласно срещу ниското заплащане - ще ги обвинят, че са материалисти, а не духовници. Ако възроптаят срещу децата, които са станали немислимо непослушни и неуважителни - ще ги обвинят в грубост и липса на такт и подход. Ако възроптаят срещу родителите, които редовно прехвърлят изцяло своята роля в лицето на учителя, който трябва да "родителства" на още 300 деца на ден, ще ги нарекат непрофесионалисти. Ако възроптаят срещу държавата, която ги е изтикала в ъгъла на обществения живот, като мръсни котета с празни панички за вода и храна, и същите тези "котета" с празни панички, трябва да пълнят паничките на бъдещите поколения със знания, морал, ценности и обществено самосъзнание, за същата тази страна, която ги е изтикала в ъгъла? Това не е ли мазохизъм? И ако възроптаят срещу това гласно или писмено, то ще прозвучи твърде интелигентно, твърде учителски и съответно никой няма да ги разбере, да ги вземе под внимание или да се ангажира...

Защото, изглежда, в нашата страна, трябва да си невъзпитан, груб, дебелокож, скандален и нахален, за да бъдеш чут - всичко, което един учител не е... Вероятно и заради това е изтикан в ъгъла, откъдето не съм напълно сигурна, че може да е достатъчно полезен първо на себе си, а после и на обществото. Не можеш да даваш на другите това, което нямаш. Без нормален живот с базови човешки нужди, които е невъзможно да се покрият с учителската заплата, е невъзможно да влезеш в класната стая с целия ентусиазъм на света и да заразиш учениците със същото - да учат, да се образоват, след като виждат ти докъде си я докарал. Невъзможно е да дадеш личен пример и да подплатиш с доказателства това, на което ги учиш.

Това е ужасно. Лицемерно е. И те го виждат. Това е най-лошото. Дори ми се чудят на акъла, как така съм се "забила в това училище", "прекалено съм млада и хубава и мога да имам много по-добър живот от този, който бих имала като учител." Търсят се около 4000 учители. За столицата има 650 свободни места. В училищата работят масово неквалифицирани кадри, поради недостиг. МОН обяви едногодишни курсове за квалификации, за да увеличи броя. Нещата стигнаха дотам, че ако си млад човек, учил 4 години педагогическо образование с идеята да си учител, на теб се гледа като на някакъв твърде голям глупак, който не знае какво да направи с живота си и иска да го похарчи в гигантското недоразумение да попадне в класната стая.

Но ето - изведнъж се осъмва в онзи момент, в който учители просто няма. Нещо, което всеки във властта отдавна знае, отдавна се виждало през няколко статистики, които отчитат, че за 15 години учителите са намалели със 70%, а младите са само 6%. Всеки прекрасно разбира, че тиктака бомба със закъснител - обаче когато мандатът ти е 4 години, а бомбата тиктака за по-дълго, най-добре да я неглижираш и да се се фокусираш върху бързото си забогатяване, даже още по-добре, че ще завещаеш бомбата на следващото правителство, ей как хубаво стана, таман. Един проблем се превръща в проблем, само когато нещата тотално се прецакат - въпреки че години наред е било ясно, че отиват на прецакване. Та, така.. Не е добре положението. Млад човек съм. Амбициозен. Изучих се за педагог. Това ми беше идеята. Не ми е хрумнало впоследствие. Беше си цел. Цел, на която не й е сега времето. До скоро."