Да се родиш различен и да го преодолееш, да живееш с усмивка, да растеш в едно доста нетолерантно общество, но да следваш мечтата си без грам съмнение - прекрасен пример за всички нас. Това е животът на Атанас Клечаров. Ражда се със синдром на Даун. Расте усмихнат, прегръща света и смело се потапя в магията на танца - още на 5 години.

Мая Енчева е учителката, която го посреща в залата за спортни танци в град Ракитово. Тя и останалите деца го посрещат с любов. И го приемат такъв, какъвто е, защото той не им дава друг шанс.

Два пъти седмично години наред дядото на Атанас го води в залата. Дори когато школата се мести във Велинград. И така до 18-ата година на момчето.

Нямаше да научим за Атанас, ако той не бе един от участниците в предаването "България търси талант". Атанас и неговата партньорка грабнаха четирите "да" на журито без грам съмнение за успех. А публиката бе повече от впечатлена.

И тогава стана ясно, че момчето, успяло да спечели сърцата на хората пред голямата сцена, не е имало късмет да доживее да се види на екрана. Просто неговият хъс за живот и усмивка не са били достатъчни, за да преборят гадния вирус, чиято сянка ни плаши от повече от година.

Толкова е тъжно. "Съкрушена съм", пише една от зрителките на шоуто. И не е единствена.

Но всъщност Атанас е прекрасен пример за всички нас. Пример за това как може да се живее с едно заболяване, без да губиш мечтите си. Без да се лишаваш от светлината в живота. Пример, че можем да постигнем много, ако хората до нас и около нас ни посрещат с любов и ни подават ръка.

Изказваме съболезнования на близките на Атанас за загубата им. И се покланяме пред тях за това, че са отгледали прекрасния човек, който ни даде един урок по живот.