С риск да бъда обявена за хомофоб, твърдо заявявам, че съм против Истанбулската конвенция и повярвайте ми, направих си труда и прочетох текста й. Не си позволявам да коментирам неподготвена, каквито обвинения има към всички, които обсъждат т.нар. трети пол и смятат, че този документ просто не бива да бъде приеман от Народното събрание.

За всички, които ще креснат срещу мен, поредната жертва на някаква неизвестна, всъщност руска, да речем, пропаганда, насочена срещу Запада и ценностите му, не съм за насилието срещу жените. Съвсем не. Не съм привърженик на женското обрязване, нито пък на принудителните бракове в ранна възраст. Нито пък съм срещу равното заплащане на труда между жените и мъжете. Искам да ми плащат според това, което съм изработила, без значение какъв е полът ми.

Просто не смятам, че точно тази конвенция, която очевидно е доста противоречива за нашите географски ширини, ще ни помогне да си оправим проблемите. Но нали си знаем - ние като общество отдавна страдаме от онази така неизлечима болест, която ни кара да вярваме и да робуваме на всичко чуждо, за сметка на всичко наше. Чуждото, било то руско или американско, винаги е било на почит у нас, няма какво да се лъжем. Така че това обяснява отчасти защо дебатът тече по този начин.

Е толкова ли е трудно просто да внесем промени в законите си, да започнем да ги спазваме и прилагаме? Да започнат нарушителите на закона да търпят последствия за това, което са сторили. Или се съмняваме, че това ще се случи и затова предпочитаме да разчитаме на международен документ?

Не е лошо да се замислим – дали ако имахме ефективно и действащо законодателство, щеше да има толкова убийства - на възрастни от възрастни, на деца от деца, на деца от възрастни и т. н? Дали тогава щеше да се шири такава безнаказаност, както сега? Това се отнася до всички сфери от живота в това число и за насилието над дамите.

Не е хубаво да приемаме тази конвенция, било и заради една точка. Достатъчно са сериозни опасенията свързани с нея, че да може така с лека ръка да им кажем „да“, защото уж целите на конвенцията били свързани с насилието над жените. При положение, извинете, че се повтарям, че можем да си имаме закони, които да спазваме. И да имаме съответно наказания за тези, които не ги спазват.

Отдавна е известно, че някои обществени промени и норми, да не кажем повечето, се прокарват, без ние да разбираме, скрити и увити в хубави опаковки, каквато е тази с каузата за насилието срещу дамите.

Що се отнася до тази така споделянa във всякакъв вид бг пространства дума gender, попаднах на едно определение, цитирано от доктора по конституционно право Борислав Цеков, което изчерпва целия дебат по темата.

„Полът е единна биопсихологическа категория, а наличието на определени изключения и аномалии, не може да се превръща в социална норма.“

В конвенцията цитирам: Член 3, в : "Пол означава социално изградени роли, поведения, дейности и характеристики,които определено общество смята за подходящи за жените и за мъжете;"

И, да, има основания за притеснение, в някои скандинавски страни например има градини, чиято насоченост е именно тази – да образоват децата в коректни gender категории. Там не четат „Пепеляшка“, а приказки за деца на хомосексуални двойки. Там освен това не делят децата на полове – имат специално местоимение „то“. Безполово, демек. За да могат те сами да се определят. Така че струва си да бъдем нащрек!

По отношение на интензивността, с която се води този дебат... Тези, които искаха, отново ни вкараха в капан. Това е поредната тема, с която се опипва почвата за обществените нагласи по отношение на определени теми. Това е поредната тема, чието раздухване има за цел да отклони вниманието от истински значимите проблеми в държавата.

Е скоро, ще разберем от какво всъщност ни разсеяха с тази поредна буря в чаша вода.

Автор: Джендър Стоянова

Бихме желали да отбележим, че в нашия сайт място намери и другата гледна точка в подкрепа на международния документ:

Що е то Истанбулска конвенция и има ли почва у нас?