С кратка, но интензивна церемония Пловдив откри домакинството си за Европейска столица на културата 2019, само че творческият експеримент приличаше повече на илюминатска пропаганда, отколкото на културно събитие. Замисълът на мотото "Заедно" и "Ние сме всички цветове" бе да покаже обединението на история и етноси под шапката на Пловдив, но това, което се случи в действителност, бе да демонстрира мястото на българската култура в момента – в скъпия, бляскав и лишен от съдържание кич.

И не говоря само за Пловдив, а и за България, тъй като независимо какво се случва в страната ни, то се случва с всички нас - мнозинство, малцинство, граждани, селяни. В тази връзка може да се каже, че празникът бе общ, български, а не пловдивски. Но от видяното се оказа, че не е нито едно от двете, понеже българите още се страхуват да не се изложат пред чужденците и затова са ангажирали германски продуценти и техно джиджей за основата на представлението.

Още с предварителните репортажи ставаше ясно, че пак ще гоним Запада, но кой да предположи, че ще си купим рекламно пано от Таймс Скуеър, приличащо на торта за ергенско парти. Българската култура така и не излезе от него, но да се надяваме, че не е умряла, а е получила фоточувствителна епилепсия и все някога ще дойде в съзнание.

Дотогава може да сме осъществили контакт с извънземен разум, защото факторите бяха налице – светлинно шоу и изпълнение на Валя Балканска, която подгряваше немския диджей Шилер.

Има обаче известна вероятност да сте пропуснали и Валя Балканска, и немския джиджей, тъй като кулата чудо поглъщаше всяка човешка фигура в светлините си. Но не може да се отрече, че екраните се превърнаха в своеобразен символ на това, което днес наричаме култура и изкуство у нас – интернет и телевизията. Цветното зрелище, което измести музиката, операта и традициите е перфектният образец за криворазбраната цивилизация на 21 век.

Майсторството е в това, което мига, а кметът Иван Тотев отсече, че който не го харесва, не разбира от изкуство. Но ми се струва, че го казва, за да оправдае близо трите милиона лева, които бяха похарчени за съоръжението. От тези пари до пловдивчани стигнаха единствено безплатните шалчета и одеяла: сини за момчетата и розови за момичетата.

Естествено, не е правилно да изсипем цялата си критика и недоволство конкретно върху кмета Тотев. Халтурата на вавилонската кула е построена много преди зрелището в Пловдив, шоуто бе кулминацията. От десетилетия насам българските артисти са попили една фраза, която се разнася от уста на уста и цели престиж – „на световно ниво”. Видеоклипът е на световно ниво, песента и т.н.

Възможно е това самохвалство да ви изглежда твърде абстрактно, но не е. Най-често означава, че за въпросния проект са похарчени много пари. Както е и случаят с вавилонската кула в Пловдив, размерът на пропилените средства става равностоен за качество. Така излиза, че ако харчиш с размах за идеите си, ставаш творец, а ако се стискаш, не разбираш от изкуство.

Може би в онзи див, див запад, който старателно се опитваме да имитираме, този метод да е единственият метод за изява, но за мен е поза, която се опитва да компенсира липсата на талант. Цялата тази помпозност сякаш се опитва да отвлече вниманието и да ни разсее, за да не забележим, че лъскавата обвивка всъщност е празна.

Разбирам нуждата от подобни играчки при работата с посредствени изпълнители, но когато на сцената са Валя Балканска и Теодосий Спасов, такива елементарни трикове са излишни. И двамата имат достатъчен обем на талант, че да издържат вниманието на публиката. Визуалните ефекти трябва да са само аксесоар, а не главният герой в представлението. За слабите артисти е задължително да бъдат подпрени от нещо, което да хипнотизира аудиторията, но на пловдивската сцена нямаше слаби артисти.

Стига се и до въпросa защо организаторите не заложиха на повече изпълнители вместо на скъп декор? На сцената липсваха пловдивските музиканти, които са прославили България по света. Един от тях е Соня Йончева, пред която се кланят в Европа и Америка, но която не получи шанс за изява пред българската публика. Нормално е и на творците с минимална работна заплата да не им е особено приятно, че са похарчени куп пари за украса, която бе използвана само веднъж.

Но както става обикновено, по-важно бе какво ще покажем, а не какво ще кажем на хората за културата. Вавилонската кула изигра своята роля и преди някой да е написал Локо София, тя бе демонтирана. За 3 милиона толкова. Остави само разрухата и куп недостроени забележителности в Европейската столица на културата.

Автор: Антония Руменова