В поредица от материали Woman.bg ще ви представи някои от младите българи, които живеят и творят в Париж. Със съдействието на Българския културен институт във френската столица и директора му г-жа Десислава Бинева ще ви запознаем с автори, които жънат успехи в голямата конкуренция на културния свят на френската столица. Започваме с писателката и автор на документални филми Елица Георгиева:

За Елица Георгиева литературата не е само в книгите. Писането обаче е една от силните ѝ страни. Дебютният ѝ роман „Космонавтите само минават“ получава много ласкави отзиви след излизането си на пазара. Тя приема предизвикателството да го напише на френски и е издаден първо именно във Франция, където живее от дълги години.

В книгата Елица се връща към собственото си детство, последните години на комунизма в България, времето на Прехода и първите години на демокрацията. Тя го пресъздава по оригинален начин през очите на едно малко момиче и в нестандартен литературен стил. Тези неща карат авторитетното издателство Gallimard да ѝ обърне внимание. То издава книгата в най-горещия период за литературата във Франция, като я пуска през септември, когато 700 книги едновременно се борят за място под Слънцето.

Това е риск, който се оправдава, тъй като оценките за романа са положителни. Той е номиниран за редица награди, сред които създадена от Фредерик Бегбеде „Флор“, и печели наградата "Андре Дюброй" за първи роман, написан с чувство за хумор и критично чувство. Именно хуморът и иронията, с които са изпълнени страниците, са една от причините читателите да харесват романа, дори да не са запознати в детайли със случилото се в България около 1989 г.

Елица споделя, че след успеха на книгата вече има различен статут като автор във Франция и пред нея са се открили нови възможности: „Видях как хората си променят погледа към теб. Различно е, когато си издаден писател. Сякаш получаваш някакъв статут, като че ли официално си приет по някакъв начин. Казвам го с усмивка, но и с тъга - че трябва да направиш нещо подобно, за да те приемат.“

„От чисто професионална гледна точка има доста положителни страни, когато един роман е забелязан по този начин. След това имах много предложения, поръчки, покани за писателски програми. Подкрепата не е само финансова, но е артистична, символична, културна. В това отношение много неща се промениха. Винаги съм правила пърформанси, които са между литература и съвременно изкуство. Преди ми беше много трудно. Сега е обратното, канят ме“, отбелязва писателката.

Родената през 1982 г. Елица не е само писател, като изразява идеите си в различни артистични форми. Тя е автор на документални филми и прави различни пърформанси. В основата на проектите ѝ винаги стои документалистиката. Това е и причината да избере важен момент в съвременната история на България за книгата си и за филма "Всяка стена е врата", с който през последната година обикаля фестивали по света.

„Аз съм завършила документално кино. Това е един важен акцент - колективната памет, наследството. Това са теми, които много широко се разгръщат във Франция. Има голям брой документални филми на различни теми. В нашето общество темата, която най-силно ни засяга, е тази. Когато аз живеех в България, това беше много силен момент - историческа промяна, която се отрази на живота ни“, обяснява писателката.

„Може би именно защото живея във Франция, мога да обърна внимание колко е важен този момент, защото когато сравнявам как са живели моите връстници във Франция, а при тях не е имало толкова големи промени. Когато аз бях тийнейджър, живеех в такъв момент, че всеки ден нещо се променяше. Именно тази промяна беше много стимулираща за растящите тогава, защото откривахме толкова нови неща. Нашето ежедневие бе наситено с нови възможности, които може да са дребни, но по-скоро те маркираха нашия живот, отколкото кризата, която засягаше възрастните. До голяма степен аз можех да видя тази промяна по малко по-позитивен начин, с малко повече фантазия“, допълва тя.

Георгиева работи върху филма "Всяка стена е врата" почти по същото време, когато пише първия си роман. Това ѝ дава възможност да изгледа много репортажи и интервюта от този период. Филмът е изграден от архивни кадри на предаването "Вариант М / Вариант 2", излъчвано по БНТ в периода 1988-1992 г, с автор и водещ нейната майка Светла Каменова.

През 1989 г. Елица е на 7 години и спомените ѝ от този период не са много. „Ние сме малко по-носталгично настроени, защото с комунизма изчезва един цял пейзаж на действието. За да напиша романа, доста се интересувах от всякакви неща от този период. Промъкнах се в училището в селото на баба ми, което вече не работи. Бях взела комунистически учебници, тетрадки. Доста материали бях събрала. За мен беше интересно да преведа самия изказ на пропагандата, какви думи използваме. На френски това се получи като комичен ефект“, коментира тя.

Въпреки че тематиката на книгата и филма са историческите промени в България, те се приемат с интерес във Франция и на много места по света. „До някаква степен е написана за чуждестранен читател, а филмът за чуждестранни зрители. С идеята, че ако някой не познава историята, може да бъде смешно, абстрактно. Понякога трябва да се обясни, без да се прекалява. Това беше баланс, който трябваше да намеря", споделя Елица.

Когато "Всяка стена е врата" е представен на фестивал в Чили, се оказва, че хората там виждат много близки неща със своята история и зададените във филма въпроси пораждат сериозни дискусии. „В Чили също през 1989 г. са настъпили промените. Филмът предизвика страхотни дискусии сред тях. Много е хубаво да видиш как в някакви тотално различни култури и географски точки има толкова близки неща. Това са общочовешки феномени и въпроси - какво е демокрация, какво е гражданско неподчинение", разказва Елица.

Разнообразните проекти на Елица я водят на необичайни места. В романа ѝ малкото момиченце мечтае да стане космонавт, а неин идол е Юрий Гагарин. Тя е поканена от Националния център за изследване на Космоса във Франция да направи пърформанс с техните архиви. Впоследствие го развива и тази година го представя на още по-голяма сцена – в националния културен център „Жорж Помпиду“.

Успехите ѝ не приключват до тук, тъй като книгата ѝ влиза в учебната програма на Франция. Романът "Космонавтите само минават" бе избран да бъде изучаван в района на Централна Франция и е един от вариантите за задължителната матура, с която гимназистите завършват средното си образование.

Това е причина тя да обикаля Франция, като в различни области на страната с радост говори за романа си и разказва за България. Георгиева споделя, че обикновено учениците са изненадани, когато я видят, тъй като представата им за писателите е свързана с възрастни мъже. "Поради специфичния изказ и това, че романът е написан във второ лице, единствено число, на тях не им е толкова лесно. Тийнейджърите не обичат много иронията. По-лесно разбират тъгата", споделя авторката.

В момента Елица работи по втората си книга, а междувременно подготвя и новия си филм, който отново ще е изграден върху истинска история и засяга сериозни теми. За тези проекти тя вероятно отново ще намери оригинален подход, с който да ги покаже на публиката.

Автор: Емил Янчев