На 24 май честваме Деня на българската просвета и култура и на славянската писменост.

През 855 г. Кирил и Методий създали глаголицата във византийския манастир Полихрон в областта Витиния в Мала Азия и там превели свещени книги. След това те се заели да популяризират християнството сред славяноезичните народи.

Техните ученици Климент, Наум, Сава, Горазд и Ангеларий продължили делото им. Те получили топъл прием в България от княз Борис през IX век. Кирилицата, която заменя глаголицата, е създадена в Преславската книжовна школа. Като неин създател се сочи Климент Охридски, а името ѝ е дадено в чест на Константин-Кирил Философ.

Като ден на просветата празникът се чества за първи път в Пловдив през 1851 г., когато в епархийското училище „Св. св. Кирил и Методий" по инициатива на Найден Геров се организира празник и ученическо шествие. През 1856 г. Йоаким Груев предлага денят на Кирил и Методий да бъде отбелязван като празник на българските ученици.

Днес отдаваме почит на тези, благодарение на които имаме свой език, своя писменост, оставили сме отпечатък в историята със свое четмо и писмо.

И въпреки че през годините постоянно се жалваме, че правописът и правоговорът не са силната страна на подрастващите, че много от тийнейджърите пишат на латиница и дори не изписват целите думи, че никой не слага пълен член, тя, азбуката не е изчезнала. Тук е. Като код в кръвта на народа ни. Код за свобода и независимост.

И съм сигурна, че въпреки промените на времето, въпреки дигиталните кодове, този първичен код на просветност, заложен в нас от дедите ни ще остане и ще просъществува. Както е било досега.

Сигурна съм, че децата ни се гордеят със своя род и език. Въпреки бунтарските прояви, въпреки ширещата се неграмотност. Защото, съгласете се, те не са неграмотни, защото не са се научили. А защото ние, в частност просветните спецове и корифеи, постоянно променят програмите, защото се учи по 15 различни учебника, защото през последните 20-30 години и образованието ни е на хала на здравеопазването и въобще като всичко в тази държава. Оставено на самотек, с безкрайни промени, липса на единна идея и политика, липса на визия. И трудното онлайн обучение го доказа. И защото да, светът се променя. И ние трябва да се променим с него. Запазвайки мъдростта и богатствата, завещани ни от миналото, но с поглед в бъдещето.

„Българино, знай своя род и език”, помните ли? А знаете ли ги? Колко от вас пишат правилно, колко от вас са прочели книга през последния месец? Та не са ни виновни децата. Те следват нашия пример. И ако него го има, ако той е добър, и децата ни ще бъдат добри. И образовани.

Честит празник на българската писменост!