"Чуждопоклоничество" или защо смъртта на кралицата ни раздели на две?

09 септември 2022 | 16:03
6520
0
Инстаграм, Getty images
0

Кралицата си отиде от този свят на 96 години. Смъртта ѝ предизвика сълзи, молитви и коментари - милиони - от цял свят. И нямаше как, новините бяха водещи и в родното медийно пространство. А коментарите разделиха обществото ни на два противоположни лагера. Но нужно ли беше?

Новините за смъртта на Елизабет Втора заляха вчера ефира на телевизиите, водещите страници на интернет медиите, а днес и печатните издания.

Кралица Елизабет Втора бе особена личност. Личност, която извадена от своята местна функция и важност, е свързана с много държави в цял свят, с много държавни ръководители, с една дълга история.

Неслучайно много от световните лидери коментираха, че със смъртта ѝ си отива цяла една епоха.

В нашите социални медии обаче завря и закипя. Коментарите бяха от "тя бе страхотен лидер и личност" до "у нас умират хора, а медиите се превъзнасят по кралицата".

Да, факт. Новините от наводнените райони някак минаха на заден план, но те със сигурност не са по-маловажни. В същото време обаче трябва да можем да бъдем съпричастни. И да можем да почитаме чуждата скръб. Една цяла държава скърби. Отива си една личност, която е повече от монарх на една държава.

Както написа Петя Дикова, "Тя беше епоха. Показа на целия свят какво значи дълг. Беше пример. Символ. Константа в един променящ се свят. Всички я наричаха просто “Кралицата”, дори американците, за които най-близкото до кралско семейство е фамилията Кенеди. В монархия, раздирана от скандали, разводи и разочарования, тя беше безгрешният монарх. Приема на аудиенция 15 министър-председатели, включително Уинстън Чърчил, Маргарет Тачър и Тони Блеър.
Изпраща първия си имейл през 1976-та. Единственият британец, който може да шофира без да носи книжката си. Великобритания, а може би и светът, никога няма да са същите!"

В памет на британския монарх знаковата "Eмпайър Стейт билдинг" в Ню Йорк беше осветена в лилаво.
Най-голямата забележителност на Париж пък потъна в тъмнина. Светлините на Айфеловата кула във френската столица бяха угасени точно в полунощ.
Знаковата статуя на Исус Христос в Рио де Жанейро беше осветена с цветовете на Обединеното кралство. През цялата изминала нощ монументът светеше в бяло, синьо и червено.

Та в този ред на мисли няма как редът на българските новини да е по-различен от реда на новините в световен план. А в света вчера имаше една новина: кралицата почина.

Не е въпрос на неуважение, нито на омаловажаване на родните новини, проблеми, радости и скърби. Въпрос на уважение е към останалите.

България е с хората от наводнените райони. България е с близките на загиналите в катастрофата край Панчарево. Сърцата ни са съпричастни. Доказват го стотиците доброволци, оказали се на място в наводнените села.

А думите на един от тях, Кирил, преподавател на деца от Карлово, казани в ефира на Нова тв, ще останат в съзнанието ми завинаги: „В нашата страна под всичката гняс, трупана и стискана с години, тупа все още сърцето на народа, видях го и на 6 септември, когато дойдоха хиляди хора. Всички искаха да помагат много“.

„Добро и зло винаги ще има – те си вървят ръка за ръка. Проблемът на нас българите ни е, че вечно гледаме да борим злото и се фокусираме върху него, а по-различно би било да се фокусираме върху това да отидем и да трупаме добро върху доброто. Ако всеки, който може, отиде в тези села и помогне, с каквото може, нещата ще се получат полека-лека. Вместо да търсим оправданието да не правим нещо, по-добре да го направим. Истината е, че хората в България можем много и при малко повече желание да сме много силни и да направим нещата да се случват в по-добрата посока! Има смисъл хората да отидат там и да помогнат на бедстващите. Трябва да си помагаме“, каза още Кирил.

Ами това е. Нека бъдем по-смирени и по-добри. Нека направим така, че да помогнем на нещата да се случат по по-добър начин. Има смисъл. Няма смисъл да заклеймяваме, да се делим и да се чувстваме прецакани.

Единственото, за което си струва да страдаме, според мен, е че сме нямали държавен глава, управник, който да заслужи любовта ни и благодарността ни така, както Елизабет заслужи любовта на британците. Защото те обичаха и уважаваха своята Кралица. за разлика от наследника ѝ - Чарлз.

Бог да пази България!


Коментари

Добави Коментар

Най-четени