- Здравейте, Ваше превъзходителство д-р Наргиз Гурбанова. Правим това интервю във връзка с текст, който публикувахме наскоро и който бе посветен на конфликта в Нагорни Карабах. Не искам да наричам този разговор "Вашето право на отговор", затова ви моля за един честен и открит диалог. Съгласна ли сте?

- Позволете ми да отговоря на тази покана, като цитирам английска поговорка: "Честността е най-добрата политика." Заповядайте.

- Цялата човешка история е история на насилието, казва Ричард Фланаган. В тази връзка - какво ще запишем един ден в учебниците по история за това, което се случва сега в Нагорни Карабах? Как мислите Вие?

- Бих искала да опиша този конфликт от гледна точка на международното право. Конфликтът между Армения и Азербайджан е в резултат на необосновани териториални претенции на Армения. Той започва през февруари 1988 г., когато управляващите в Армения и агресивни националисти стартират широка анти-азербайджанска кампания в азербайджанския регион Нагорни Карабах и в Армения. Напълно игнорирани от тях остават интересите и изконните права на значителното по численност етническо азербайджанско население в региона на Нагорни Карабах. Чрез исползване на сила срещу териториалната цялост на Азербайджан, Армения започва войната и окупира около 20% от територията на страната ми (регион Нагорни Карабах и седем съседни области, където никога не са живяли арменци), извършва етническо прочистване на окупираните територии с прогонването на около един милион азербайджанци (включително повече от 250 хиляди азербайджанци, прокудени да напуснат домовете им в Армения, където техните предци са живели в продължение на векове) и извършва други тежки престъпления по време на конфликта.

Международната общност последователно и най-категорично осъжда използването на военна сила срещу Азербайджан и произтичащата от това окупация на неговите територии, както е отразено в резолюциите на Съвета за сигурност на ООН под номера S/RES/822 (1993 г.), S/RES/853 (1993 г.), S/RES/874 (1993 г.) и S/RES/884 (1993 г.), като по този начин отхвърля всякакви действия, нарушаващи суверенитета и териториалната цялост на Азербайджан и отказва да признае за легитимна ситуацията, създадена чрез подобни действия. Незаконният режим, установен от Армения във временно окупираните територии на Азербайджан, в крайна сметка не е нищо друго освен продукт на агресия и окупация. Той е под ръководството и контрола на Армения и оцелява благодарение на нейната военна, политическа, финансова и друга подкрепа, както бе потвърдено от Европейския съд по правата на човека в неговото решение от 16 юни 2015 г. относно случая на Чирагов и др. срещу Армения.

- Когато в университета ни учеха как да пишем анализи, моите преподаватели винаги казваха "Следете потока на парите. Проучете финансовите параметри. Опитайте се да си отговорите на въпроса кой печели от всичко това". Ако се върнем към конфликта в Нагорни Карабах, бих искала да ви попитам, кой според вас печели от това?

- Нека да подчертая ключовите елементи на този конфликт. Основната причина за конфликта и настоящата ескалация на напрежението в нашия регион е незаконната окупация на териториите на Азербайджан. Въпреки определени очаквания спокойната обстановка по фронтовата линия от поне септември 2018 г. насам не доведе до напредък в преговорите. Напротив, въпреки известно засилване на честотата на срещите между Армения и Азербайджан, липсата на политическа воля на Армения за разрешаване на конфликта допълнително кристализира в открито противопоставяне на какъвто и да е напредък в процеса на политическо уреждане на конфликта. Вместо да изпълни ангажимента си да подготви своето население за мир, арменското ръководство пое курса на политиката на своите предшественици както на думи, така и на дела и отиде още по-далеч в необратимото саботиране на мирния процес. Изявлението на арменския премиер, че „Карабах е Армения“, е най-сериозният удар срещу преговорния процес.

Има няколко причини, поради които сегашното арменско ръководство няма интерес от политическото разрешаване на конфликта. Първо, провалът на министър-председателя Никол Пашинян като лидер, който дойде на власт като въплъщение на демократичните и социални мечти на арменския народ, управляван от корумпирания режим на военна хунта в продължение на повече от 20 години, навреди на имиджа му сред широката общественост дори по-бързо, отколкото го изгради преди близо 2 години. В момента Армения е в състояние на дълбока социално-икономическа и политическа криза. Мерките, предприети за борба с пандемията от COVID-19, не носят осезаеми резултати, тъй като случаите на заразени нарастват с всеки изминал ден. Наред с това, за да укрепи позициите си, режимът на Пашинян използва противоконституционни и репресивни методи срещу своите политически съперници, депутати, като прибягва до наказателно преследване и масови арести и узурпира и трите власти.

Второ, виждаме умишлен опит на Н. Пашинян да въвлече трети страни в този конфликт. Той осъзнава, че рано или късно арменските окупационни сили ще трябва да напуснат всички територии на Азербайджан и неотдавнашната въоръжена провокация от Армения е опит за провал на мирния процес чрез въвличане на други регионални играчи в конфликта.

Трето, Армения се опитва да нанесе щети на енергийната и транспортната инфраструктура на Азербайджан, която има значение за целия континент, като например нефтопроводи и газопроводи на стойност милиарди щатски долари, насочени към Европа, включително тези, които са част от Южния газов коридор, и транспортни трасета, които свързват Европа и Китай. Както е известно, през Южния газов коридор през 2021 г. България ще получи 1 млрд. куб. метра газ от газовото находище „Шах Дениз" в Азербайджан, което ще осигури 1/3 от газовите потребности на България.

- Ние българите имаме специално отношение към арменците, и Вие знаете това, предполагам. В България има изключителни художници, музиканти, артисти от арменски произход, които някак придават щипка различност и колорит на живота ни днес. Но честно казано знаем малко за Азербайджан. Разкажете ни малко повече за страната си.

- Не бих казала, че българската общественост знае малко за моята страна. Напротив, българската общественост, както обикновените хора, така и обществено-политическите кръгове и интелигенцията, имат широки познания за Азербайджан и като азербайджанка това ме радва. За моята страна мога да кажа, че Азербайджан има древна история и богата култура. Република Азербайджан, която отпразнува 29-ата годишнина от независимостта си преди няколко дни, е наследник на Азербайджанската демократична република (АДР), първата демократична светска република в мюсюлманския Изток. Точно преди 102 години, през 1918 г., в Азербайджан е създадена първата демократична парламентарна република в мюсюлманския свят. Създаването на АДР е една от славните страници в историята на нашия народ. Мерките, предприети от АДР за кратък период от време, са оставили незаличима следа в историята на нашия народ и са изиграли голяма роля за възстановяването на нашите национални държавни традиции. През 1918 г. АДР, която предприе мащабни демократични реформи, сред първите страни, която предостави на жените избирателни права.

Разположен на кръстопътя на цивилизации и култури, Азербайджан винаги е бил място, където представители на различни религии, етнически групи и култури винаги са живели заедно в мир, спокойствие и толерантност. Днес Азербайджан също има значителен принос за популяризирането на ценности като междукултурен диалог и мултикултурализъм, както и в международните отношения на глобално и регионално ниво.
Бих искала да отбележа, че от 2011 г. насам на всеки две години в Баку се провежда Световният форум за междукултурен диалог. Тези форуми се реализират в партньорство с ЮНЕСКО, Алианса на цивилизациите на ООН, Съвета на Европа, Център "Север - юг" към Съвета на Европа, ИСЕСКО и Световната организация по туризъм на ООН.
Нека спомена накратко, че Баку е горд домакин на Евровизия 2012, първите по рода си Европейски олимпийски игри през 2015 г., традиционни състезания от Формула 1 и много други. Особено се радваме, че талантлива българка г-жа Мариана Василева е главен треньор на федерацията по художествена гимнастика в Азербайджан.

Заедно с мюсюлманите в Азербайджан, свободно изповядват своята религия християни, евреи и представители на други религии. Почти всички течения на християнството са представени у нас. По този начин в Азербайджан живеят християни, които принадлежат към православната, католическата, лутеранската и протестантската деноминации, както и към историческата кавказката албанска църква. В момента в Азербайджан функционират 13 църкви и 7 синагоги.

Историята на християнството в Азербайджан започва с кавказката албанска църква и като цяло тази църква има специално място в историята на тази религия. Територията на Кавказка Албания (да не се обърква със съседната Балканска Албания) се счита за едно от местата, където са възникнали първите християнски общности. Християнството се разпространява у нас от апостол Елисей. Свети Елисей пристига в село Киш през 50-те години от нашата ера по заповед на Свети Яков и построява там църква. Църквата и сега е отворена за посещения. Тя се намира близо до град Шеки побратимен с българския град Габрово. По този начин, Албанската църква се счита за една от първите църкви на християнството. Християнското наследство на Азербайджан не се ограничава само до това. Сред християнските паметници на Азербайджан са манастирът Агоглан в района Лачин, манастирът Худаванг в района Калбаджар, манастирът Амарас в района Ходжаванд, храмовият комплекс Свети Елисей в района на Агдара, манастирът Гянджасар в района на Агдара.

Азербайджан има право да се гордее не само със своята история, но и с богатото и разнообразно културно наследство. 13 елемента от Азербайджан са вписани в Списъка на нематериалното културно наследство на ЮНЕСКО, които са ярки примери за това. Азербайджанският мугам, изкуството на азербайджанския ашъг, традиционното изкуство на азербайджанското тъкане на килим (в Азербайджан има 7 отделни школи за тъкане на килими), изработка и майсторство на свирене на струнен скубан музикален инструмент "тар", традиционната игра "човган" върху Карабахските коне, традиционното изкуство и символика на кялагаи, правенето и носенето на копринени забрадки от жените, медното производство в Лахъдж, приготвяне на плосък хляб "лаваш", трихилядолетния празник Новруз, изработка и майсторство на свирене на струнен лъков музикален инструмент каманча, приготвянето на долма и споделянето на традицията, отличителен белег на културната идентичност, наследството на Деде Горгуд, епоси, народните приказки и музика, традиционни групови танци на Нахчъван (яллъ: кочари, тензере) заемат достойно място в Списъка на нематериалното културно наследство на ЮНЕСКО.

Когато говорим за азербайджанската култура, е необходимо да споменем Карабах, където са се родили ярки примери на нашата култура, и Шуша, който се смята за люлка на културата в Кавказ. Карабах е родината на автора на първата опера в мюсюлмански изток, гениалния азербайджански композитор Узеир Хаджибейов, на Абдурахим бей Хагвердиев, чието име е включено в списъка на ЮНЕСКО за годишнини на забележителни личности и значими събития за 2020-2021 г., известния изпълнител на мугамите Хан Шушински, принцеса и поетеса Хуршидбану Натаван, която със своята игра в шах възхити Александър Дюма-баща, и десетки други блестящи представители на културата и изкуството на Азербайджан.

В Азербайджан има много музеи, богати с експонати. Особено искам да разкажа за един от тях - Бакинския музей на миниатюрните книги. Този музей е единственият частен музей в света, който е посветен на миниатюрни издания на книги. Всички книги в музея на миниатюрните книги в Баку могат да се четат, но може да се наложи да потърсите помощта на лупа или микроскоп. Тези книги, които обикновено са с размери до 3 инча, са създадени по времето, когато книгите са издавани в пълен размер. В този музей има книги и на български език.

Азербайджанският мугам, едно от уникалните съкровища на устното и духовно наследство на човечеството, започва да навлиза в пространството на световната култура от началото на миналия век. През 1971 г. ЮНЕСКО включва в колекцията "Антология на световната традиционна музика", състояща от 50 албума, грамофонна плоча "Азербайджанска музика" от поредицата "Антология на ориенталската музика". През 1975 г. азербайджанският мугам отново е пуснат от ЮНЕСКО в поредицата „Източници на музиката“. През 1977 г. Националното управление по въздухоплаване и изследване на космическото пространство (НАСА) изпраща образец от азербайджанска мугамна музика в космоса чрез сателит.

Относно нашата кухня мога да кажа, че историята на азербайджанската кухня датира от хиляди години. Един от повратните моменти в кулинарната история на човешката цивилизация, „самоварът“ (уред за правене на чай) е първият успешен опит на човечеството да промени вкуса на течността и бульона чрез балансираното въздействие на водата и въздуха. Един от най-древните от тези самовари е намерен по време на разкопки в град Шеки и се оценява на около 3700 години. Образец на най-старото масло в света, на възраст над 2200 години, може да бъде намерен в Исмаиллинския регионален исторически музей, докато най-старите бучки масло, които са намерени в регионите Нахчъван и Агстафа, са на възраст над 5000 години. Различни азербайджански основни ястия като плов, долма, хаш, бозбаш и чигиртма предлагат такъв изискан избор. Има повече от 30 вида долма и 100 вида плов. В Азербайджан е обичайно, че нито едно парти, празник, тържество или сватба не могат да минат без ароматното, изтънчено и изумително вкусно ястие, наречено „плов“. Той е неразделна част от азербайджанското гостоприемство и основното ястие на националната му кухня. Не е чудно, че сред хората е известен като короната или „шахът“ на азербайджанската кухня. Невъзможно е да си представим азербайджанска кухня без хляб. Хлябът е източникът на живот и незаменим продукт. Това е символ на приятелство, обети и доверие. От древни времена националните хлябове на Азербайджан включват най-известните лаваш и юха (тънък плосък хляб). Също така, традиционната чаена церемония в Азербайджан е като преживяване през целия живот.

Искам да докосна и до богатото литературно наследство на моята страна. Искам да разкажа за творчеството на великата азербайджанска поетеса Мехсети Гянджеви, ярък представител на азербайджанския и мюсюлманския ренесанс, която е живяла в края на XI - началото на XII век. Във време, когато Европа е в период на застой през Средновековието, рубаите на М.Гянджеви за любовта проникват в сърца. Тя е първата известна азербайджанска поетеса, нашата първа жена шахматист, първа видна жена музикант.

Литературните реликви на великия азербайджански поет Низами Гянджеви са влезли в съкровищницата на най-ценните съкровища на човечеството. Произведението, което носи вечността на Низами, е „Хамса“, състояща от пет поеми. Въпреки че по това време имаше много гении, освен Низами, само две личности - Абу Али ибн Сина и Омар Хаям - са удостоени с тази титла. Много представители на световната литература са се възползвали от наследството на великия поет. Редица изследователи отбелязват, че трагедията на Уилям Шекспир „Ромео и Жулиета“ е написана под влиянието на поемата на Низами „Лейли и Меджнун“.
Позволете ми да споделя още една страхотна история, този път за известния британски музикант Ерик Клептън. През 1969 г. Клептън се влюбва в Пати Бойд, съпругата на един от най-добрите му приятели, Джордж Харисън от Бийтълс. Приблизително по едно и също време един от приятелите на Клептън му дава копие от „Историята на Лейла и Меджнун“, написана от Низами. Книгата трогна Клептън дълбоко, тъй като това беше приказката за млад мъж, който безнадеждно се влюби в красива, недостъпна жена и който полудя, защото не можеше да се ожени за нея. Клептън видя връзката със собствения си живот. Той пише песен, основана на реакцията си към историята и я нарича „Лайла“.

- Няма как да не ви попитам защо в 21-ви век едни човешки същества убиват други човешки същества и светът не може да се справи с това?

- Не би ли било правилно да зададем този въпрос на арменската страна? Тъй като Армения е държавата-агресор, а Азербайджан е потърпевшата. Липсата на адекватна реакция на международната общност по отношение на безотговорните, войнствени изявления и агресивни действия на Армения, прословутите двойни стандарти, само допринесоха за чувството за безнаказаност и вседопустимост в тази страна, което доведе до арменския авантюризъм.

Знаете ли, че в момента 1 милион от 10-милионното население на Азербайджан са бежанци и вътрешно разселени лица, които бяха принудени да бягат за живота си заради политиката на окупация и етническо прочистване на Армения? Окупиран е не само регионът Нагорни Карабах в Азербайджан, а и 7 други области около него, където никога не са живели арменци. Дори в региона Нагорни Карабах 25% от населението винаги е било азербайджанско. Към момента това са поне 80 000 души. И те искат да се върнат по домовете си като всички други азербайджанци, изгонени от земите на своите предци. Светът помислил ли е за техните права да живеят достойно и сигурно? Питали ли сте местната арменска диаспора защо продължават да подкрепят продължаващата агресия на азербайджанските територии? Питали ли сте ги защо е било необходимо да се извърши геноцидът в Ходжали, когато на 26 февруари 1992 г. за една нощ са избити безмилостно 613 жени и деца от арменските въоръжени сили само защото са азербайджанци? Тук в България има паметници на арменски войници, които са убили десетки хиляди азербайджански жени и деца; справедливо ли е това?

Особено обезпокоително е, че веднага след обявяването на хуманитарното прекратяване на огъня, на два пъти в нощта на 11 и 17 октомври 2020 г. Гянджа, вторият по големина град в Азербайджан, родното място на велики поети като Мехсети и Низами, който споменах по-горе, беше обстрелван с балистични ракети SCUD. Градът е разположен далеч от фронтовата линия и няма военни съоръжения. И все пак цивилни, включително деца и жени, бяха нападнати от Армения и двата пъти в ранните сутрешни часове, когато градът спи. Според Женевската конвенция от 1949 г. нападението над цивилни граждани е военно престъпление и независимо от уважението Ви към местните арменци трябва да признаете този факт. В резултат на това отвратително престъпление са убити 25 цивилни, 79 са тежко ранени, 2 деца все още са изчезнали под отломките на разрушени къщи. Едно дете остана сираче за една нощ, когато бяха убити бременната му майка и баща му, а един мъж все още търси своите 2 деца, които са изчезнали. Как може светът да запази мълчание пред тези зверства срещу цивилни? Сега Вие ми кажете. Разбрахме се да проведем честен разговор.

- Знам, че вие сте дипломат и трябва да защитите позицията на своята страна. И все пак - смятате ли, че Азербайджан е допуснала някаква грешка в конфликта с Нагорни Карабах? Или вината е изцяло на Армения?

- Естествено дипломатът защитава интересите на своята страна. Не бива обаче да се забравя, че дипломатът също е и човек. Например от много години насам трудно успявам да посетя роднините си в азербайджанския регион Нахчъван. Причината е арменската блокада на Нахчъван. Второ, съпругът ми е роден в Ереван. Но в резултат на политиката на етническо прочистване от страна на арменските националисти, през 1988 г. той е трябвало да избяга, оставяйки своя дом, младост, спомени, накратко всичко в Ереван, където са живели предците му от 16-ти век.

Позицията на Азербайджан се основава на международното право, докато позицията на Армения се основава на фалшиви исторически разкази и митове. Да си национално малцинство не означава, че имаш право на отцепване или сепаратизъм. Сепаратизмът е голяма заплаха за международната общност и всички страни по света осъждат сепаратизма. Извършеното срещу нас беше арменски сепаратизъм в региона Нагорни Карабах и военната агресия на Армения срещу Азербайджан, което доведе до ситуацията, пред която сме изправени сега. Актът на агресия от Армения срещу Азербайджан е грубо нарушение на основните норми и принципи на международното право, международното хуманитарно право, включително Женевските конвенции от 1949 г. и Допълнителните протоколи към тях, както и резолюции 822, 853, 874 и 884 на Съвета за сигурност на ООН от 1993 г., призоваващи за незабавно, пълно и безусловно изтегляне на въоръжените сили на Армения от окупираните територии на Азербайджан. България е толерантна страна и има много национални малцинства, които наричат България свой дом. Ще признаете ли правото им да отцепят територии от България и да образуват отделна държава, само защото искат това? Не забравяйте, че се разбрахме да говорим открито.

Президентът на Азербайджан Илхам Алиев наскоро се обърна към арменската общност, която живее в региона Нагорни Карабах, и заяви: „Нека знаят, че азербайджанският народ не е техен враг. Азербайджанският народ просто иска да живее в земите на своите предци. Те имат право на това. Нека всички живеем заедно. Но изгонването ни, в резултат на което само те да могат да живеят там, е несправедливо.“ Военното решение не е и никога не е било предпочитаният вариант за Азербайджан. Разрешаването на конфликта е възможно само въз основа на нормите и принципите на международното право, при пълно зачитане на суверенитета и териториалната цялост на Азербайджан в неговите международно признати граници. Но за това настоящото арменско ръководство трябва да покаже политическа воля и зрялост. За съжаление все още не виждаме такива.

-И на финала на нашия разговор, да си представим, че са минали 30, 40 години, а вие имате внуци. Стоите пред камината на дома си и им разказвате за сегашните години. Как ще ги запомните? Кои са трудностите, които са ви променили като дипломат и като човек?

-За мен е чест да служа като посланик на моята страна в прекрасна България. Аз съм посланик на Азербайджан в България от почти 5 години. Това не е кратък срок. Разбира се, че тези години бих характеризирала като много продуктивни. Нашите държави са стратегически партньори. Днес нашето сътрудничество между двете страни се развива много динамично във всички области. През тези години е свършена много работа, реализирани са множество проекти.

Един от най-съкровените ми спомени винаги ще бъде нашето партньорство в реставрация на архитектурно-музеен резерват „Трапезица“ във Велико Търново, културната и духовна столица на България. Фондация "Гейдар Алиев", ръководена от нашата първа дама г-жа Мехрибан Алиева, се гордее, че може да допринесе за възстановяването на тази архитектурна перла и духовен център на Второто българско царство. Този проект всъщност е най-големият културен проект на Фондацията в целия Балкански регион.

Радвам се, че мога да допринеса в укрепването на братството между нашите народи, чиито общи корени водят към древната история. Възползвам се от случая да пожелая на братския български народ просперитет и мир.
Благодаря!