Вчера сутринта отново осъмнахме с поредната травмираща новина за блъснато дете на пътя. Момиченце. На 6 години. От пловдивското село Ръжево Конаре. Играело си на улицата.

Намирало се зад микробуса на родителите си, когато внезапно изскочило на пътя и в този момент било пометено от нищо неподозиращия автомобил, управляван от местната медицинска сестра. Момиченцето починало в болницата, където веднага било закарано.

Злощастно стечение на обстоятелствата? Невнимание от страна на родителите? Липса на предпазливост от страна на шофьора зад волана? Вероятно всичко това, взето заедно е причина за смъртта на още едно българско дете?! Докога?! Докога ще се случват инциденти от подобен тип, а улиците ни ще изглеждат като бойно поле, осеяно с кръвта и безжизнените тела на нашите деца?!

В поста си във Фейсбук Галин Панчев го казва пределно ясно...

"Отдавна готвя един пост, но то само с един пост няма да стане, та ще ползвам тая трагедия, за да обърна внимание на един проблем, който аз срещам всяка смяна.

Комплексът на българина да си има кола, в комбинация с убеждението, че никой не може да му казва какво да прави, заедно с принципа "аз съм си преценил", води до точно такива трагедии, все по-често и по-често.

Тротоарите вече са покрити с коли. Улиците са покрити по протежението си с коли, паркира се и по булеварди, и под мостове, и по всякакви места без видимост. Българският шофьор по правило не знае какво е "видимост", нито "безопасно разстояние", нито "спирачен път". Той е чел нещо за АБС, ходил е до Кауфланд с колата, вдигал е 100 км/ч поне веднъж някъде, и вече си знае, и си преценя.

Понякога се изненадва, че на пешеходна пътека пресичат хора, не разбира защо камионите завиват надясно от лява лента, не разбира и защо там някакви с колелета нещо ръкомахат, но като цяло си кара там, щото, нали, той си е преценил. Така, важното: ВИНАГИ се предполага, че между паркиралите коли има човек. Защото МНОГО ЧЕСТО има. Вие не ги виждате, защото българският шофьор е преценил да не ви остави видимост, като е паркирал за малко, или защото си гледате телефона, или защото си закривате периферното зрение със самия телефон, като говорите по него.

Аз не ви обвинявам - вие сте си преценили. Но много често вас ви чакат между колите, за да пресекат. Пешеходци, деца, клошари, магазинери, скочили отсреща за кафе. Те са там, просто вие не ги виждате. Защото те не ви интересуват, аз ви разбирам, вас ви интересува Фейсбук, какво ще облечете утре, какво ще ядете довечера - важните неща. И вие сте прави. Затова просто КОГАТО НЯМАТЕ ВИДИМОСТ, карайте с 30 км/ч.

Така давате шанс на пешеходците да оцелеят, когато ги качите на капака. Така имате и шанс да спрете, ако прецените, че ви интересува и пътната ситуация. Карайте не бавно, не "според пътната обстановка", карайте с 30 км/ч успоредно до паркиралите коли, карайте с 30 км/ч, когато наближавате пешеходна, карайте с 30 км/ч, когато си проверявате месинджъра, когато палите цигара, когато говорите по телефона. А ако междувременно следите пътната обстановка, би било повече от чудесно."

Четете още: Ние ги раждаме, вие ги блъскате на пешеходните пътеки. А ако това утре е твоето дете?