Според международно проучване, провеждащо се веднъж на 3 години от авторитетната Организация за икономическо сътрудничество и развитие, финландските ученици са показали най-високо ниво на ерудираност в света. Те също така са най-четящите деца на планетата, заемат второ място по естествени науки и пето място по математика. Но не това предизвиква искреното възхищение на педагогическата общност. Невероятното е, че при тези високи показатели финландските ученици прекарват най-малко време в учене.

Средното общообразователно задължително обучение във Финландия включва две нива:

- „долно“ училище (alakoulu), от 1 до 6 клас.
- и „горно“ училище (yläkoulu), от 7 до 9 клас.

В допълнителния 10 клас учащите могат да подобрят оценките си. После децата отиват в професионален колеж или продължават да учат в лицей (lukio) 11 и 12 клас по нашите разбирания.

7 принципа на финландското „средно училище“:

1. Равенство

- Равенство между училищата

Няма нито елитни, нито „слаби“ училища. В най-голямото училище в стараната има 960 ученици, в най-малкото – само 11. Всичките учебни заведения имат еднакво оборудване, еднакви възможности и пропорционално финансиране. Почти всички училища са държавни, има и десетина частно-държавни. Разликата (освен това, че родителите плащат частично за обучението) е в повишените изисквания към учениците. По правило това са своеобразни „педагогически лаборатории“, следващи избрана методика – на Монтесори, на Френе, на Мортран и на Валдорф. Частни са и училищата, в които се преподава на чужди езици – английски, немски, френски.

На принципа на равенството във Финландия има паралелна система на образованието „от детската градина до университета“ на шведски език. Не са забравени и интересите на саамския народ – в северната част на страната децата могат да учат на родния си език.

Доскоро на финландците им беше забранено да избират училището на детето си – трябваше да записват учениците в най-близкото училище по адрес. Забраната е отменена, но повечето родители все така си записват децата в „най-близкото“ училище, защото всичките училища са еднакво добри.

- Равенство между предметите

Задълбоченото изучаване на едни предмети в ущърб на други не се приветства във Финландия. Там не се смята, че математиката е по-важна, примерно, от изкуството. Напротив, като изключение могат да се създадат класове за надарени деца, които имат склонност към рисуване, музика или спорт.

- Равенство между родителите

Какви са по професия или социално положение родителите на детето е последното нещо, което ще разбере учителят, и то само ако е крайно необходимо. На учителите им е забранено да задават въпроси или да провеждат анкети, засягащи местоработата на родителите.

- Равенство между учениците

Финландците не сортират учениците по класове според способностите им или предпочитанията им за кариерно развитие. Също така няма и „слаби“ и „добри“ ученици. Забранено е учениците да се сравняват един с друг. Децата, както гениалните, така и с дефицит на умствените способности, учат заедно с всички останали. В общите класове учат и деца-инвалиди. В рамките на обикновено училище може да се създаде клас за ученици с увредено зрение или слух.

Финландците се стараят да интегрират максимално в обществото онези, които имат нужда от по-особено отношение. Разликата между слабите и силните ученици във Финландия е най-малката в света.

- Равенство между учителите

Няма „любими учители“ и „противни даскали“. Учителите също нямат по-специално отношение към „своя клас“, не си набелязват сред учениците любимци или „непоправими хаймани“. Всякакви отклонения от справедливото отношение се санкционират с уволнение на учителя. Финландските педагози трябва просто да изпълняват ролята си на наставници. Всичките са еднакво важни – и „физиците“, и „историците“, и учителите по трудово.

- Равенство между правата на възрастния (учител, родител) и правата на детето

Финландците наричат това „уважително отношение към ученика“. На децата още от 1 клас им се обясняват правата им, включително и правото да се оплачат от възрастните на служител от социални грижи. Това стимулира финландските родители да разберат, че детето им е самостоятелна личност, която не бива да бъде тормозена нито вербално, нито физически. Учителите не могат да унижават учениците заради особеностите на професията, приети в местното трудово законодателство. Основният момент е, че всички учители сключват договор само за една учебна година с възможно (евентуално) преподписване на договора и получават висока заплата (от 2500 евро за асистент, до 5000 за учител по даден предмет).

2. Всичко безплатно

Освен самото обучение безплатни са и:

- храната в училище;
- екскурзиите, посещенията на музеи и други извънкласни дейности;
- транспортът, който взима и докарва обратно детето, ако най-близкото училище е на повече от 2 км. от дома му;
- учебниците, всичките канцеларски принадлежности, калкулаторите и дори лаптопите/таблетите.

Да се събират средства от родителите за каквито и да било цели е забранено.

3. Индивидуалност

За всяко дете се съставя индивидуален план за обучение и развитие. Това засяга съдържанието на използваните учебници, упражненията, количествата зададени задачи в училище и за вкъщи, времето за тях, както и преподавания материал – някои получават по-подробно изложение, а от други се иска кратко да се нахвърлят най-важните неща.

По време на урок в един и същи клас децата работят върху задачи с различно ниво на сложност и биват оценявани според индивидуалното си ниво. Ако детето изпълни добре „своето“ упражнение с най-ниска сложност, ще получи „отличен“. На другия ден ще му се даде по-сложна задача – ако не се справи, няма страшно, то пак ще получи проста задача.

Във финландските училища наред с редовното обучение има и две уникални разновидности на образователния процес:

Поддържащо обучение за „слабите“ ученици – това, за което другаде по света родителите наемат частни учители. Във Финландия частната учителска практика не е търсена услуга, училищните педагози доброволно се справят с необходимото допълнително обучение по време на часовете или след тях.

Поправително обучение – свързано с устойчиви общи проблеми в усвояването на материала, например поради неразбиране на финландския език, на който се води обучението, или поради затруднения със запаметяването, с математическото мислене, както и поради асоциално поведение при някои деца. Поправителното обучение се провежда в малки групи или индивидуално.

4. Практичност

Финландците казват „Ние ще ги подготвим или за живота, или за изпитите. И избираме първото“. Затова във финландските училища няма изпити. Контролни и текущи тестове могат да се проведат по усмотрение на учителя. Има само един задължителен стандартен тест при завършване на средното общообразователно училище. При това учителите не се вълнуват от резултатите му, не се отчитат пред никого за него и не подготвят специално децата – както и да се справят, все ще е добре.

В училище се преподава само онова, което може да послужи на децата в живота. Устройството на зиданата печка, например, няма да им бъде от полза – затова не се изучава. За сметка на това местните деца от малки знаят какво е портфолио, договор, банкова карта. Те умеят да изчисляват процента на данъците от получено наследство или общ доход, да създадат свой представителен сайт в интернет, да пресметнат цената на дадена стока след няколко намаления или да изобразят „роза на ветровете“ на дадена местност.

5. Доверие

На първо място доверие към училищните служители и учителите – няма проверки, комисии, обучаващи надзорници и т.н. В страната има единна образователна програма, но тя дава само общи насоки за обучението. Всеки педагог използва онзи метод, който сметне за подходящ.

На второ място – доверие към децата. По време на час те могат да се занимават с нещо по свой избор. Например ако в час по литература учителят е пуснал образователен филм, но на ученика не му е интересно, той може да си чете книга. Смята се, че ученикът сам избира какво е по-полезно за него.

6. Доброволност

Учат онези, които искат да учат. Педагозите ще се постараят да привлекат вниманието на ученика към предметите, но ако той няма никакъв интерес или способности за учене, те ще го насочат към практически полезна и „проста“ професия, вместо да го бомбардират с „двойки“. Не всички ще конструират самолети – все някой ще трябва да стане и добър шофьор на автобус.

Финландците смятат това за още една задача на средното училище – да се изясни дали даденото дете има смисъл да продължи образованието си или е достатъчно да получи минимално ниво на знания – или да постъпи в професионално училище. Трябва да се отбележи, че и единият, и другият път на развитие са еднакво ценени във Финландия.

С установяването на склонностите на всяко дете към определен вид дейност чрез тестове и разговори се занимава училищен специалист – „учител на бъдещето“.

Общо взето процесът на обучение във Финландия е мек и деликатен, но това не означава, че децата могат да пренебрегнат училището. Контролът на посещенията е задължителен. Всички пропуснати часове трябва да бъдат наваксани. Например за ученик 6 клас учителят може да намери „прозорче“ в разписанието си и да го вземе на урок на 2 клас – да поседи, да поскучае и да си помисли за живота. Ако детето пречи на по-малките – часът няма да се смята за „наваксан“. Ако ученикът не изпълнява поставените задачи в час, никой няма да извика родителите му, да го заплашва или да го обижда, наричайки го глупав или мързелив. Родителите му също няма да се вълнуват от успеха му в училище – детето най-спокойно ще остане да повтаря годината.

Във Финландия не се смята за срамно да останеш втора поредна година в същия клас, особено след 9 клас. За зрелия живот човек трябва да се готви сериозно, затова във финландските средни училища има и допълнителен (по избор) 10 клас.

7. Самостоятелност

Финландците смятат, че училището трябва да научи детето на най-важното – да бъде самостоятелно и успешно в бъдещия си живот. Затова тук учениците биват поощрявани да разсъждават и сами да търсят знания. Учителят не разказва нови теми – всичко го има в книгите. Важни са не заучените формули, а умението да ползваш справочници, текстове, интернет, калкулатор – да намираш нужните ресурси за решаване на текущите си проблеми.

Освен това учителите не се намесват в конфликтите на учениците, давайки на децата възможност да се подготвят за бъдещите житейски ситуации и да развият умението да отстояват мнението и правата си.

Учебният процес в „еднаквите“ финландски училища обаче е организиран различно навсякъде.

Кога и по колко учат?

Учебната година във Финландия започва през август, някъде между 8-ми и 16-ти. Няма единна, обща стартова дата. Краят на учебната година се пада в края на май. През есенния срок има 3-4 дни есенна ваканция и 2 седмици коледна. Пролетният срок включва две почивки от по една седмица – „ски-ваканция“ (когато финландските семейства обикновено отиват заедно да карат ски) и великденска ваканция.

Обучението се провежда пет дни седмично, само в дневна смяна с обедна почивка. Петък е „къс ден“.

Какво учат?

1-2 клас:
Децата учат родния си (финландски) език, четене, математика, природознание, религия (според вероизповеданието) или „разбиране на живота“ (за онези, които не се интересуват от религия), музика, изобразителни изкуства, имат трудово и физическо обучение. На един урок могат да се изучават едновременно няколко предмета.

3-6 клас:
Започва да се учи английски език. В 4 клас се добавя още един чужд език по избор – френски, шведски, немски или руски. Въвеждат се допълнителни дисциплини по избор, които са различни във всяко училище – бързо писане на клавиатура, компютърна грамотност, дърводелство, хорово пеене. Почти във всички училища се учи свирене на музикални инструменти и за 9 години обучение децата пробват всичко, от блок-флейта до контрабас.

В 5 клас се добавят часове по биология, география, физика, химия, история. От 1 до 6 клас обучението се води от един учител почти по всички предмети. Часът по физическо може да протече във всякакви спортни игри. Физическо има 1-3 пъти седмично, в зависимост от училището. След физическо задължително се взима душ. Часове по литература в нашия смисъл на думата няма, има по-скоро четене.

Учители, преподаващи строго само един предмет, се появяват чак в 7 клас.

7-9 клас:
Финландски език и литература (четене, местна култура), шведски, английски, математика, биология, география, физика, химия, основи на здравето, религия (или „разбиране на живота“), музика, изобразителни изкуства, физкултура, предмети по избор и трудово обучение, което не се разделя на занятия „за момчета“ и „за момичета“. Всички заедно се учат да готвят супа или да режат с трион. В 9 клас има 2 седмици за запознанство с „трудовия живот“ – децата си намират „работно място“ по избор и с огромно удоволствие ходят „на работа“.

На кого са му нужни оценките?

В страната има утвърдена 10-тобална система, но до 7 клас се използва словесна оценка – посредствено, задоволително, добре, отлично. От 1 до 3 клас няма какъвто и да било еквивален на оценки.

Всички училища са включени към държавната електронна система «Wilma», която е нещо като електронен училищен дневник. Родителите получават личен код за достъп до нея. Учителите нанасят там оценките, записват пропуските, информират родителите за живота на детето в училище. Данни там оставят и училищният психолог, служителят от социални грижи, „учителят на бъдещето“ и училищният лекар.

Оценките във финландското училище нямат зловеща окраска и са нужни само на самия ученик. Те се използват за мотивиране на детето да постига поставените си цели и за статистика, за да може детето да подобри успеха си, ако пожелае. Оценките по никакъв начин не се отразяват на репутацията на учителя или училището и не развалят показателите за успех на различни градове и райони.

Дреболиите от училищния живот

Територията на училищата не е оградена, на входа няма охрана. Повечето училища имат автоматична ключалка на входната врата, в сградата може да се влезе само по разписание.

Децата не седят задължително на чиновете си, могат да се разположат и на пода. В някои училища класните стаи са оборудвани с диванчета и кресла. Стаите на началните класове са постлани с килими.

Униформи няма, няма и никакви изисквания относно облеклото на учениците – могат да дойдат на училище и по пижама. Изисква се децата да си носят чисти обувки за училище, но повечето ученици от по-малките класове предпочитат да ходят по чорапи.

В топло време часовете често се провеждат на чист въздух край училището, направо на тревата или на специално изградени амфитеатрално пейки. В междучасията учениците от началното училище задължително се извеждат навън, ако ще и само за 10 минути.

Домашни се дават рядко. Децата трябва да си почиват. И родителите не трябва да помагат на учениците с уроците, вместо това педагозите ги съветват да отидат с децата на музей, на излет или на басейн.

Не се прилага обучение „пред дъската“, децата не се извикват напред, за да преразкажат материала. Учителят задава кратко общия тон на урока, а после обикаля между учениците, като им помага и контролира изпълняването на поставените задачи. Същото прави и асистентът на учителя (във финландските училища има такава длъжност).

Децата могат да пишат в тетрадките си с молив и да трият, колкото си искат. Нещо повече и самият учител може да провери написаното от тях с молив!

Ето как изглежда, накратко казано, средното образование във Финландия. Може би на някои тази методика ще им се стори неправилна. Финландците не претендират да са открили идеалната система и не спират да търсят недостатъци и нови похвати. Те постоянно проучват доколко образователната им система съответства на случващите се промени в обществото. Например, в момента се подготвя реформа, предполагаща математиката да се раздели на алгебра и геометрия, да се увеличат часовете и по двете дисциплини, както и литературата и обществознанието да се обособят като отделни предмети.

Финландското училище обаче определено се справя с основната си задача. Местните деца не викат насън от нервно изтощение, не мечтаят да пораснат по-скоро, не мразят училището, не тормозят себе си и семействата си, готвейки се за изпити. Учениците са спокойни, разумни и щастливи, те играят компютърни игри, карат ролери и колела, съчиняват музика и театрални пиеси, пеят и свирят на музикални инструменти. Те се радват на живота – и между другото успяват и да се учат.