Днес омесете питка за света Варвара, за да не боледуват децата

04 декември 2021 | 08:00
10825
0
Снимки: Pixabay
0

На 4 декември в България се отбелязва празникът на Великомъченица Варвара - закрилница на децата от различни болести и най-вече от едрата шарка.

Св. Варвара е родена в Илиопол и е живяла по времето на император Максимилиан. Още като девойка е привлечена от христовото учение и става негова вярна последователка и ревностна защитничка. След като отказва да се отрече от християнството, младата Варвара е подложена на мъчения заедно с християнката Юлиана. И двете са осъдени на смърт. Погребани са от християнин, който построил над тях храм. Мощите на Варвара почиват в Киев, а една малка частица от тях се намира в софийската църква "Свето Преображение" в квартал "Лозенец".

Името Варвара в превод от гръцки означава "варварка, чужденка, негъркиня". 

Денят на св. Варвара е известен още като Варварица, Варваринден, Варвардан. В народните представи Варвара и сестра ѝ Сава, чествана на другия ден, са двете сестри на св. Никола. Сава винаги върви след Варвара и я моли да не пуска от ръкава си ледени зърна по нивите. Двете сестри подготвят празника на Св. Никола, затова се казва: ''Варвара вари, Сава пече (меси), Никола гости гощава''. 



Широко разпространено е поверието, че св. Варвара е покровителка на детските болести (и на шарката). Представата за нея е като грозна, куца и разчорлена стара баба, която се подпира на патерица. С нея тя удря децата и те се заболяват. Празнува се за здравето на децата и стоката.

На Варвара жените подготвят обредно вариво, както на Андреевден. В някои райони на страната месят питки, намазват ги с мед и ги раздават на гости и съседи, за да омилостивят шарката. Приготвя се и рачел (сварен гроздов сок с парченца тиква, патладжан и др. плодове). В някои райони още вечерта срещу празника се приготвя трапеза или се оставя през нощта медена питка на полица, за да я вземе баба Шарка, да си хапне и да не напада децата. 

В някои краища св. Варвара е приета и за покровителка на домашните птици. Също така в отделни региони от рано сутринта по къщите обикалят дружини от девойки, облечени с нови дрехи. Те благославят стопаните и пеят обредни песни за здраве и плодородие. Момите се наричат варварки, а самият празник - женска Коледа, защото в него участват само момичета. В някои краища на страната три, пет или седем деца отиват на бунището, като носят на гърба си дърва и боб. Там те го варят и го оставят "за баба Шарка". За здраве и за омилостивяване на болестите жените месят пресни погачи, приготвят и обредно вариво и го раздават с мед по махалата. Момичетата се надпреварват коя първа ще раздаде погачите си; прието е, че която спечели, ще се омъжи първа през годината. Именичките посрещат гости през целия ден.



В Западна България със същата цел на кръстопът нечетен брой деца палят огън, сваряват леща в гърне и прескачат три пъти огъня. Главня от него и лещата се пазят за лек против дребната шарка. Майките раздават царевични питки и ракия. Момите-варварки обикалят по къщите и поздравяват домакините за празника. Те ги даряват с брашно, боб, сушени плодове, ябълки.

В Южна България има обичай срещу Варвара да се слага обреден хляб (колак, кравай, харман) и да се кади с палешника. С него се цели осигуряването на плодородие и богат приплод на добитъка. На трапезата се пали свещ, приготвена от стопаните, която се запазва и се пали при тежко раждане на добитъка, при гръм и градушка.

В Югоизточна България стопанката храни рано сутринта кокошките в кръг със сварените вечерта зърна, за да се развъждат и запазват. В други райони на страната празникът се свързва с обичая полязване. През целия ден домакините следят какъв човек ще прекрачи най-напред прага им. Щом първият гост е добронамерен и заможен, вярва се, че годината ще е имотна.

Честит празник на имениците!

 

Четете още: Женските библейски имена и тяхното значение

Още по темата

Коментари

Добави Коментар

Най-четени