Излезе книга за живота и творчеството на Елисавета Багряна – една от най-известните и противоречиви личности в поетичната ни история. „Играещата със стихиите Елисавета Багряна“ (ИК „Изток-Запад“) на литературоведа Катя Зографова разкрива непознати или забравени детайли от случилото се в България в средата на XX век.

Елисавета Багряна (псевдоним на Елисавета Любомирова Белчева) е видна българска поетеса, автор на детски книги и преводач. Стиховете ѝ са преведени на 30 езика, а „Потомка“, „Кукувица“ и „Стихии“ са сред най-известните стихотворения в родната литература.

Името на Багряна обаче се свързва и с доста противоречия... В изданието „Играещата със стихиите Елисавета Багряна“ литературоведът Катя Зографова проследява живота и описва премълчани, изопачени или малко известни факти за поетесата – участието в защитата на българските евреи през 1940 г.; съвместното ѝ участие с Дора Габе в каузата за освобождение на Добруджа; „изваждането от лагер“ преди 1944 г. на комунистите Асен Босев и неговия брат; явяването и неуспялата защита в процеса на Никола Вапцаров; спасяването от лагера „Куциян“ на анархиста Делчо Василев (по неговите собствени признания) след 1944 г.

Зографова излага своите философски прозрения и прави точни съпоставки между стила на Багряна и този на нейните съвременници – Никола Фурнаджиев, Атанас Далчев, Теодор Траянов и Гео Милев. Спазвайки историческата обективност и документалност, „Играещата със стихиите Елисавета Багряна“ разглежда стихосбирката „Пет звезди“ и творчеството на поетесата след 9.IX.1944 г., като не спестява неудобните поклони на Багряна към властта. Книгата е принос и в изясняването на пораженията върху българската интелигенция по време на тоталитарното управление – изследването разкрива не само неизвестни факти от живота на Багряна, но и непознати или забравени детайли от случилото се в България в средата на XX век.

Изданието съдържа също и ценна кореспонденция на Багряна с Владимир Василев, Николай Лилиев, Иван Мешеков, Жорж Папазов, Петър Увалиев, чешкия дисидент Лумир Чиврни, Изидор Цанкар, Десанка Максимович, акад. Дмитрий Лихачов, проф. Роже Бернар и др.

Зографова е родена през 1957 г. в Панагюрище. Литературовед и директор на Националния литературен музей, тя е автор на редица издания, сред които „Многоликата българка“, „Жените в Априлското въстание“, „Никола Вапцаров: преоткриване“, „Неканоничният Вазов“ и др.