Фреди Меркюри не беше просто впечатляващ музикален талант. Той беше феномен, който властваше над публиката от първия до последния момент на сцената. Неговият глас, покриващ четири октави - толкова уникален и завладяващ с емблематичната си дрезгавост и потресаващо вибрато; глас, различен от този на всеки друг рок-вокалист, го превръща в един от най-уникалните певци и сценични изпълнители на всички времена. Безспорно, той е и геният, който направи Queen една от най-великите рок групи на 20-и век – такава, каквато винаги ще помним.

На 23 ноември 1991 г. Фреди Меркюри обявява пред медиите, че е болен от СПИН. В рамките на 24 часа след това изявление той умира от бронхиална пневмония, която възниква от усложнение на СПИН. С кончината си Меркюри остави празнина в музикалната индустрия, която 27 години след смъртта му все още не може да бъде запълнена.

В книгата си „Любовта е лек: "За живота, загубата и краят на СПИН", сър Елтън Джон – музикална легенда сам по себе си – пише за свои приятели, починали от болестта, в това число и за великия фронтмен на Queen и неговите последни дни от живота му. Красиво и силно откровение, което докосва сърцето и трогва до сълзи...

"Фреди запази в тайна от света, че е покосен от СПИН до деня, в който му оставаха само няколко час до смъртта през 1991 година. Макар че на сцената той изглеждаше като същински неукротим ураган подобно на Бауи и Джагър, извън нея той беше изключително скромен и сърдечен човек. Фреди ми разкри, че има СПИН, скоро след като бе получил диагнозата през 1987 г. Бях опустошен. Вече бях станал свидетел на това какво е причинила болестта на толкова много мои приятели. Подозирах какво ще направи и с Фреди. Той знаеше, че смъртта идва и за него. Но беше невероятно смел. Продължаваше да се появява на сцената, продължаваше да пее, продължаваше да е забавен, скандален и дълбоко щедър човек, какъвто винаги е бил.

Въпреки бойния му дух обаче болестта беше по-силна. Състоянието на Фреди се влошаваше от ден на ден. Белязан от болестта, този необикновен титан се топеше пред очите ми. Сърцето ми се свиваше от болка, докато виждах как светлината гаснеше безжалостно в очите му. Накрая тялото му беше покрито с лезии, причинено от саркома на Капоши (честа кожна проява при пациенти със СПИН). Беше почти сляп. И твърде слаб, за да стои на краката си.

В последните си дни Фреди трябваше да мисли само и единствено за себе си, за своето здраве, за своето състояние. А това не беше типично за него. Той живееше за другите.

Фреди угасна на 24 ноември 1991 г. Седмици след погребението аз продължавах да тъгувам. Точно месец след неговата смърт на вратата ми се позвъни. Отворих. Имаше пратка за мен. Разопаковах с треперещи ръце и вътре видях картина на един от любимите ми художници - британския художник Хенри Скот Туке. До картината бе поставена бележка.

Преди години Фреди и аз си измислихме имена на домашни любимци, с които на шега се обръщахме един към друг. Аз бях Шарън, а той – Мелина. На бележката пишеше: "Уважаеми Шарън, мисля, че бихте се зарадвали на този дар. С любов, Мелина. Весела Коледа."

Коледен подарък. Беше от Фреди - последното свидетелство за неговото голямо сърце и безкористност. Бях сломен. И на 44 години плачех като дете. Този красив човек, умиращ от СПИН, дори и в последните дни от живота си той бе намерил сили, за да ме зарадва с този прекрасен подарък за Коледа.

След смъртта си Фреди ми напомни още веднъж какво го е направило толкова специален в живота ми", разказва в книгата си сър Елтън Джон.

Ако още не сте го направили, отделете два часа и се насладете на великолепната музикална биографична драма - „Бохемска рапсодия“/„Bohemian Rhapsody“, която в момента се върти с пълна скорот и по нашите киноекрани. Ярък пример, че двадесет и седем години след кончината на фронтмена на британската група Queen неговият образ не престава да вълнува многобройните му почитатели по целия свят. Доказва го и фактът, че за първата си седмица по кината филмът донесе приходи от над 50 милиона долара.