Големият Алеко, който е роден днес: Щастливецът без нито един лев в джоба

На 13 януари се навършват 158 години от рождението на българския писател и общественик Алеко Константинов. Останал в историята като Щастливеца, днес авторът продължава да живее чрез творбите си. Алеко е баща на най-известния сатиричен образ в българската литература – Бай Ганьо.

Нека да си припомним няколко от вечните цитати от книгата „Бай Ганьо. Невероятни разкази за един съвременен българин“:

„Какво ще ú гледам на Виената, град като град: хора, къщи, салтанати. И дето отидеш, все гут моргин, все пари искат. Защо ще си даваме паричките на немците – и у нас има кой да ги яде…”

“– Ами ти от бързане забравил си да заплатиш бирата си, бай Ганьо.
– Аз я платих.
– Имал си бол пари – платил си я. Я качвай се, качвай се по-скоро да не припкаме пак подир машината – каза наставнически бай Ганьо.”

“А бай Ганьо… възлезе бързешката по стълбата (на басейна – бел.цит.), изправи се малко разкрачен, изгледа високомерно немците, почна да се удря геройски по влакнатите гърди и извика победоносно:
– Булгар! Булга-ар!
И още по-силно се удари в гърдите. Горделивият тон, с който изрече тази рекомендация, говореше много; този тон казваше:
“Ето го, видите ли го българина! Този е той, такъв е той! Вий сте го чували само, сливнишкия герой, балканския гений! Ето го сега пред вас, цял-целиничък, от глава до пети, в натура! Видите ли какви чудеса е той в състояние да направи! И само това ли! Ехе, на какви работи още е той способен! Прости били българите, а! Гиди, чифути с чифути!”

„– А-а! Чиста стока! Купувате го, а? Я подайте шишето насам. Каквото се е запалил стомахът ми от чушката като нажежено желязо, да ливна сега цялото шише, ще зацвърчи отвътре. Ех, у нас винце, половин лев оката, като му светнеш една окица – тука ли си!… А, оригнах се, прощавайте: туй малко просташко пада, ама пърдон, човещина, не можеш да го задържиш!… Обедът у Иречека благодарение на бай Ганя излезе доста оживен.“

„Какво ядете там, круша ли? Браво! Я да видим, тъй както съм легнал, мога ли изяде една круша. Благодарим! Отде ги взимате вий тези неща?
– Купуваме ги – отговаря едва сдържано един от нас.
– Тъй ли? Браво! – одобрява той с пълни от сочната круша уста. – Аз обичам круши.“

„… Да ти кажа ли правичката? И едните, и другите са маскари!… Ти мене слушай, па се не бой! Маскари са до един!… Ама какво да сториш? Не се рита срещу ръжена!… Търговийка, предприятийца, процеси имам в съдилищата – не може. Не си ли с тях – спукана ти е работата! Па и мене нали ми се иска – я депутат да ме изберат, я кмет. Келепир има в тия работи. Хората пара натрупаха, ти знаеш ли? Хубаво, ама като не им клатиш шапка – дявол не може те избра! Тъй е! Аз съм врял и кипял в тия работи, че ги разбирам…“

„Европейци сме ний, ама все не сме дотам!“

„Защо съм Ганю Балкански, ако няма да зная и този занаят. Ти, господине мой, тури ме, в която щеш околия и ми кажи когото щеш да ти избера. Едно магаре тури за кандидат, и магарето ще ти избера, майка му стара! Само дай ми околийския с жандармите и ми дай 1000-2000 лева.“

„Не си е келепир да бъдеш опозиция.“

„И защо ще бутат опозицията – тя нека си дига гюрултия, кой я слуша. Нашите си сучат мустака, па им се подсмиват. Властта в ръцете им – не искат да знаят. “

„Де се е чуло-видяло избор да стане, че да няма черпня. Не може. Така си е било, така си е и тъй ще отиде.“

„Идеали! Бошлаф! Личното наше земно доволство – ето идеала, който трябва да преследваме.“

• Уинстън Чърчил: Европа свършва там, където започват да ядат шкембе чорба
• Иван Ласкин: През последните 25 години българинът бе унищожен
• Богоявление е – празник на надеждата и духовното просветление

„И заслужава ли този подъл народ да се трепим за него!“ „Правѝ си оглушки, па си гледай кефа.“

„Ний тука на орехи ли играем, или царство управяме. Каква е тази слободия?“ „Колко пъти съм те поучавал, че покорна глава сабя не я сече. Не си ме слушал – троши си сега главата.“

Woman.bg

Сайтът за истинската жена