Градското момиче Mademoisellie подкрепя проекта „Град като хората“

22 октомври 2021 | 12:59
4490
0

Елица Бехар или по-позната в Инстаграм като Mademoisellie е едно от свежите лица в интернет пространството. В нейния профил можете да намерите информация за мода, пътувания и лайфстайл, пречупени през нейната цветна и креативна призма. Освен извор на вдъхновение, Ели е един от посланиците на нашумелия напоследък социален проект на Банка ДСК - „Град като хората“. Подробности за проекта прочетете от самата Mademoisellie.

Здравей, Ели. Радваме се, че можем да си поговорим на такава хубава тема като облагородяването на градската среда. Разкажи ни повече за инициативата „Град като хората“.

-„Град като хората“ за мен е повече от проект, на който давам гласност чрез социалните си мрежи. Това е инициатива, изключително близка до сърцето ми. Отраснала съм в сърцето на София, в стара приказна сграда, която, въпреки усилията на моите родители и съседи, беше вечно нашарена с рисунки, на които не им беше мястото върху фасадата ни. Това е в моята паница, а извън нея е още по-страшно. Красивото се руши, дори не разбирам защо. Но нека се върна към “Град като хората“. Това е проект изцяло по идея на комуникационния екип на Банка ДСК, който сам не си знае силата. Промяната на дори една локация дава надежда, че има как. Има как да направим града си едно по-красиво място, стига всички да имаме желание. Щастлива съм да виждам големи корпорации, които инвестират време и енергия в смислени проекти. Сега една приказна картина, в която е вплетен всеки един от нас като събирателен образ, краси началото и края на деня на хиляди хора, минаващи ежедневно през бул. България и бул. Гешов. Тая искрена надежда проектът да не приключи само с този графит, а това да стане регулярна инициатива, на която, разбира се, би било добре да помага и общината.

- Каква беше мотивацията ти да станеш един от посланиците на кампанията?

- Както споменах и преди малко – фактът, че съм свидетел на разрушаването на паметници на културата, на обикновените ни домове и цялостно на всичко, в което е вложено душа, труд, средства. Надявам се този графит да стане еталон за това как може да изглежда градът ни, стига ние самите да го поискаме. Да мислим по-малко за себе си, но повече за общото благо. Аз съм от онези досадни хора, които винаги вярват, че има как да сме по-добри и можем да се променим. Та, чувствам кампанията искрено близо до себе си и с радост разказвам на всички мои познати за „Град като хората“, отдавна не съм се чувствала толкова на място в проект. Надявам се заедно да покажем, че винаги има смисъл да се бориш с вятърни мелници.

Знаеше ли нещо за уличното изкуство – т.нар. мюръл, преди да станеш част от проекта?

- Ако трябва да бъда искрена – и да, и не. Да, защото в момента живея в централната част на София, в която на всеки ъгъл се крие подобен „графит с история“, както аз го наричам, а не – защото не съм знаела неговото наименование. Когато се запознах с момчетата от 140 ideas веднага се разговорихме на тема мюръли, и реално се оказа, че дори съм запозната почти на 100% с изкуството им, но отново не съм знаела кой конкретно стои зад тези смислени и красиви картини по сгради. След новата история, разказана в графита от „Град като хората“, любима ми е свещта, обрисувана на кулата в Пожарната. Струва си да разгледате творчеството им, просто е безкрайна тема за размисъл.

Според теб защо в София, а и не само тук, виждаме толкова надраскани стени с реч на омраза?


- О, определено не е само в София. Помня, когато стъпих в Берлин преди години – бях в тотален шок. Ако ние си мислим, че тук има драсканици, в други големи градове те не са по-малко. Така че според мен това е глобален проблем и смятам, че трябва да се говори повече по темата. Банка ДСК подадоха ръка както се казва, нека ние не спираме. Или поне аз няма да го направя. Да запаля един човек по идеята, за мен е достатъчно. И така по веригата – ще станем много. Мисля си и че все пак трябва да има някакво истинско наказание за подобен вандализъм, тъй като пак казвам – най-често са надраскани сгради, чиито собственици са инвестирали време, труд и материали, а те самите няма как да търсят правосъдие, тук се намесва държавата. Иначе езикът на омразата се бори с доброта. Вярвам в това.


Смяташ ли, че трябва да се обърне по-голямо внимание на проблема (вандализма), с който проектът „Град като хората“ се бори?

- Да, на 100%. Отново споделям – бих била изключително щастлива този проект да не остане само с преобразяването на една локация. Ще е прекрасно да се превърне в годишна инициатива, в която да се включим и повече хора.

Сподели ни повече за работата с артистите от 140 идеи, автори на красивия мюръл, плод на кампанията...

- Както споменах, за мен беше много вълнуващо запознанство и определено нямам търпение за всеки техен нов проект. Толкова сърцати и отдадени на собствената си кауза хора не бях срещала скоро. Работиха неуморно ден и нощ, за да завършат проекта възможно най-бързо. В същото време умората не им личеше, защото се виждаше любовта, с която преобразяват една иначе истински загрозена софийска локация. Поговорихме си и за идеята на самия мюръл. Вижда се, че хората нямат лица- ова си има много смислена причина – изобразените разнообразни персонажи сме всъщност ние самите – хората, които правим града. Хората, които правим промяната. И за мен лично смисълът е, че от нас зависи, дали ще живеем в хармония със заобикалящата ни среда или ще предпочетем омразата, мрачното, сивото.

Какъв е твоят личен принос на дневна база за опазването на градската среда?

- Опитвам се с малки стъпки да подобрявам навиците си, които бих могла да променя съвсем лесно, стига да имам желание – всички трябва да го правим. По-добре малки стъпки, отколкото никакви. Всеки трябва да допринася за града си и аз определено съм приела София и опазването й като прекрасно място за живот за собствена кауза.


Какво би казала на тези, които загрозяват града ни?

- What goes around, comes around. Или по български казано – каквото повикало, такова се обадило. Искрено моля всеки да не прави това, което не би искал да му се прави на него. Много е просто. Ако нещо не ти харесва – помисли как да го подобриш, а не загрозиш.

А на тези, които се опитват да го опазят?

- Да бъдат по-уверени в действията си. Да говоря, споделят, разказват. Независимо, дали има отсрещен интерес, винаги има смисъл. Един заразен с положителна нагласа за града ни по веригата, означава успех. Всички ние заедно изграждаме средата, в която живеем!



Какво ти даде участието в „Град като хората“?

- Много положителни емоции, щастие, което изпитвам всеки път, когато мина през локацията. Горда съм, че в началото нямаше интерес, а след като не спрях да говоря по темата и да давам истински, реални примери, хората се убедиха, че темата си заслужава, дори ми благодариха, че показвам подобни проекти в иначе лайфстайл блога си. Всички трябва да бъдем загрижени къде и как живеем. Как да бъдем полезни. С какво да допринесем, макар и на пръв поглед минимално. Знаете, че ако всеки направи каквото и да било усилие, крайният ефект ще е УАУ. Така че нека се стремим към този УАУ ефект и допринесем за развитието на проекта в нови измерения . Да преобразим още много места в София, а и други градове в България , които чакат да се разкрие красотата им.

Най-четени