Грацията Биляна Проданова: Децата трябва да се занимават със спорт

Биляна Проданова бе една от грациите ни в индивидуалната надпревара по художествена гимнастика. Тежка контузия я отказва от този красив спорт преди близо 4 години. Към днешна дата тя е от другата страна на килима – вече като треньор.

Биляна е наставник на малките грации в школата на ЦСКА. Тя разказва с любов за спорта и за това колко е важно децата да спортуват.

- Биляна, за коя година се организира турнирът „Angel's Cup”?

- За трета поредна година. Събитието ще бъде в малката зала в „Арена Армеец“ от 22 до 24 февруари. Главен съдия ще е Мария Гигова. Илиана Раева ще е сред специалните гости. Олимпийските медалистки от Олимпиадата в Рио през 2016-а също ще присъстват. Надявам се и момичетата от настоящия ансамбъл по художествена гимнастика да дойдат.


- В каква възрастова категория ще бъдат състезателките?

- Най-много са участничките „Елит“, включително и няколко от разширения национален отбор „Жени“.

- Какви са наблюденията ти – през последните години като че ли има повече деца, които се записват да тренират художествена гимнастика?

- Залите винаги са били пълни. Дори когато аз бях дете, е имало много деца. Определено успехите през последните години помагат за развитието при гимнастиката. Това е най-красивият спорт за едно момиченце. Родителите винаги са искали малките да се занимават с гимнастика, за да са по-танцувални и грациозни.

- Как се тренират малки деца, когато още нямат изградени навици?

- С много положително настроение, усмивки и любов. Децата усещат, когато всичко се прави от сърце и когато държиш на тях.

- На каква възраст е препоръчително едно малко момиченце да бъде заведено в залата по художествена гимнастика?

- Около 5-6-годишна възраст. Има и на 3, и на 4 г., но в началото всичко е по-скоро като игра. Докато на 6 годинки вече започват да разбират повече.

- Зная, че ти самата си започнала да тренираш на 10-годишна възраст. Как се случиха нещата?

- Ние, треньорките, минаваме в детски градини и в училища. Раздаваме листовки и обясняваме пред учители, родители и деца за какво точно става въпрос. Така се случи и при мен. Мина една треньорка и си взех листовка, занесох я вкъщи и помолих да ме запишат. Преди това съм ходила на плуване и народни танци. Докато се ориентира едно дете, то иска да пробва всичко.


- Коя е треньорката, която успя да покаже най-доброто от теб?

- От съвсем малка тренирам със Светослава Калоянова. Все още сме заедно и работим в тандем, вече като колежки.

- Доколко помага височината в гимнастиката, защото самата ти си много висока?

- Височината е по-скоро „плюс“. Всички рускини и украинки са много високи. Понякога пречи, защото си по-бавен, но пък, когато си по-висок, движенията изглеждат по-красиво.

- Какво би посъветвала всички родители, които се колебаят дали да запишат децата си на спорт?

- Децата трябва да се занимават със спорт. При мен идват родители, които ми казват: „Нямам възможност да водя редовно дъщеря ми на тренировка, искам просто да не седи вкъщи пред компютъра. Искам да се движи, но не държа да се занимава професионално с гимнастика“. Понякога виждаш, че някои деца са много талантливи, но родителите не искат те да се влюбват в гимнастиката. Искат просто да ги спасят от това да не се застояват пред компютрите.

- Как виждаш кога някой е талантлив и има много потенциал?

- Талантът е съвкупност от много неща. Не се състои само във вродени данни като гъвкавост или грация. Това е характер, важно е също и семейството, и средата. Всяко дете има индивидуален път. Трябва да попаднеш също и при подходящ треньор.


- Какво е необходимо, за да попадне едно момиче в ансамбъла по художествена гимнастика?

- Въпросът е да се пребориш и да издържиш с постоянство, последователност и много търпение.

- Каква е разликата в това да си индивидуален състезател и да си част от ансамбъл. Коя е по-сложната задача или и двете са твърде различни?

- И двете са много различни. Аз съм била само индивидуална състезателка. При едното трябва да има синхрон, да си групов състезател, при другото – да си индивидуален играч, което също не е толкова лесно.

- Като състезателка мечтаеше ли да бъдеш част от ансамбъла?

- Не. Има момичета, които носят този групов дух в себе си и могат да се справят с отборната игра. Има и такива, които имат индивидуални качества и няма как да се развият добре в ансамбъл. Зависи от темперамента на състезателката. Не всеки се вписва в една група. Както и не всеки става за индивидуален състезател. Затова аз никога не се бях замисляла за този вариант – да съм в ансамбъл.

- В световен мащаб коя е любимата ти гимнастичка?

- От рускините може би Александра Солдатова ми е сред фаворитките. От нашите момичета харесвам Елена Бинева от ансамбъла ни, също и индивидуалните състезателки Невяна и Катрин.

- Ти самата кога сложи край на професионалната си кариера и мина от другата страна на килима?

- Имах две много тежки контузии през 2013-а и съответно две операции на коляното. След първата се възстанових, а след втората разбрах, че здравето е най-важно. Не ми се искаше да се отказвам. Трудна е тази стъпка. Но сега съм щастлива от другата страна.

- От колко години вече си треньор?

- От близо 4 години работя с деца.


- Участвала си на конкурса „Мис София“ през 2015 година и го печелиш. Как реши да се явиш?

- Да, така е. Не зная как се реших. Пробвах и видях какво е, но не е моето нещо. Треньорката ми Светослава Калоянова тогава ме подтикна да се явя.