Микропластмасовите елементи наброяват средно 429 000 частици на квадратен километър. Резултатите от изследване на учени от БАН, проведено в рамките на кампанията „Грийнпийс“ против пластмасови отпадъци, показва, че най-големият дял е именно на пластмасата.

Опаковки, които сме ползвали за 10 минути, веднъж попаднали в морето, стават част от менюто не само на морските обитатели, но и на хората!

Посещението на световноизвестния ветроходен кораб „Rainbow Warrior“, на екоорганизацията „Грийнпийс", през лятото на 2017г . в Бурагс и Варна бе посрещнато с огромен интерес и се открои като едно от най-емблематичните събития през изминалата година.

Освен като носител на безброй послания, неговото гостуване се свързва и с едно изследване на Черно море за наличие на замърсяване с пластмаси, което той направи при плаването си между двата ни морски града.

След няколко месеца задълбочени анализи на събраните проби, крайните резултати са готови и се подготвя подробен научен доклад, който скоро официално ще бъде публикуван.

Автори на изследването са учени от Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания при БАН. Теренното проучване бе проведено от борда на кораба „Rainbow Warrior” с помощта на активисти и доброволци на „Грийнпийс“.

Обобщените данни сочат, че замърсяването на българското Черноморие с микропластмаса е сходно с това в Балтийско море и Северозападното Средиземноморие – едни от най-замърсените водни басейни в света. Това е един от основните изводи от изследване на замърсяването в района, проведено през изминалата година, като част от кампанията на „Грийнпийс България“ за намаляване на пластмасовото замърсяване „Свободни от пластмаса“.

Изчисленията показват, че в изследвания район между Бургас и нос Калиакра микропластмасовите елементи наброяват средно 429 000 частици на квадратен километър. Изследването показва моментното състояние за съответния период. Спoред събраните данни най-голям дял от микропластмасите, намерени при изследването, имат влакната - вероятно остатъци от въжета и мрежи. Замърсяването с микропластмаси е най-силно в района на нос Калиакра и при устието на река Камчия.

Що се отнася до замърсяването с плаващи морски отпадъци като цяло, резултатите показват, че то е съпоставимо с това в Румънската акватория или по бреговете на Чили. Количествата са най-големи в района на Варна и нос Емине.

Данните са получени чрез събиране и категоризиране на проби и наблюдение на водната повърхност, изпълнени според насоките в Рамковата директива за морска стратегия на ЕС. Общото морско замърсяване е разделено на 7 основни категории: материали изкуствени полимери (пластмаси), гума, текстил, хартия или картон, обработено дърво и метал. Резултатите показват, че най-висок дял имат пластмасите (90 – 100%). Сортирането на отделните проби е извършено според техните размери, тегло, тип на намерените предмети, изменения в цвета или формата (които показват престоя им във водата).

“Пластмасата за еднократна употреба никога не изчезва напълно. Опаковки, торби и чаши, които сме ползвали за 10 минути, веднъж попаднали в морето се разграждат на малки частици, където се носят от теченията със стотици години. Те стават и храна на морските обитатели. Голяма част от замърсяването, което видяхме по време на изследването, идваше от брега - опаковки от солети, вафли - пластмаса, която е в ежедневието ни“, коментира Деница Петрова от „Грийнпийс България“.

„Надяваме се изследването, за чието случване помогнахме, да се превърне в основа за следващи по-задълбочени проучвания. Но най-силно се надяваме скоро да се промени стилът на живот и пластмасите за еднократна употреба да не са част от света ни. Има достатъчно решения,“ допълва тя.

Пластмасовите опаковки, които изхвърляме в България само за едно лято, биха покрили повърхността на всичките ни морски плажове. Сега е моментът да кажем „не“ на основните замърсители – еднократните пластмаси: в момента тече онлайн обществено допитване на Европейската комисия по темата със срок 12 февруари.

Всеки гражданин на ЕС или представител на организация може да предложи начини за справяне с пластмасовото замърсяване в морето.