Искам да започна директно по темата, без интродукции. Отворете новината (от септември миналата година) „Мъжът, нападнал тийнейджърка в София, я е заплашвал“ и вижте ДВЕ неща вътре:

1. видеото!!! Вижте го внимателно и си помислете хубаво какво ви кара да чувствате;

2. прочетете (няколко пъти, ако трябва) репликата на адвоката: „Не мисля, че при един такъв случай е необходимо задържане. Това е пълен абсурд. Ако думите на тъжителите отговарят на истината, нямаме място за намеса на полиция, нито на прокуратура. Би следвало да се води наказателно дело от частен характер или гражданско дело. Нито едно от двете не предвижда участие на прокуратурата“.

А сега да си спомним как истеричните политици и евангелисти (дето плашеха, че норвежците щели да отвличат деца, а Истанбулската конвенция била, за да се прокара джендърството) ни обясняваха как България си имала била ЧУДЕСНО законодателство, само да се спазвало и никакви проблеми нямало да има…

Същите не дават да се появи в Наказателния кодекс и престъпление от омраза, което в момента се квалифицира като „хулиганска проява“ и се наказва минимално.

Интересното е, че от същите среди, най-вече откъм феновете им, се носят постоянно призиви за „Крумовите закони“ да се въведат и смъртното наказание да се върне.

Когато се случи да разберем за насилвано дете, те викат до небесата за наказания, рязане на крайници, убиване и мъчения. Когато се говори за превенция обаче, те съзират опит да им се отнемат „семейните ценности“.

ПРЕВЕНЦИЯТА означава детето никога да не изпита ужаса, който ще носи после цял живот; означава жената да остане жива. Наказанието В ПОСЛЕДСТВИЕ значи, че дори да го разчленят извършителя… душевните белези ще са с детето завинаги, а жената ще е все така мъртва и нищо няма да я върне на близките ѝ.

Ония със „семейните ценности“ предпочитат второто.
…

Не, законодателството ни не е идеално и в много случаи връзва ръцете на разследващите и обвинението.

Да видим най-пресния, пореден и – всички знаем – не последен случай:

Алена Щерк е убита от ревнив психопат. Тя е подавала сигнали, но те са зациклили, защото я е било страх. Едно от най-нормалните човешки чувства на света. Не само човешки… едно от най-нормалните чувства сред всички живи същества на планетата. Страх.

Разследващите не могат да направят нищо, а убиецът е получил зелена светлина. Ако съдим по предишни реакции на „обществото“, очаквам ТЯ да се окаже виновна за смъртта си, защото не е подала жалба.

Така говорят обикновено хората, които никога не са изпадали в истински критична ситуация, в която да се страхуват за живота си. Лесно е между две кафета да разцъкаш „мнение“ във фейса или вечер със салатата да дадеш „присъда“.

Цитат от СДВР: „На 02.02.2022 г. в Трето РУ е получен сигнал по телефона от 47-годишна жена - обяснила, че е притеснявана от бившия си приятел. Адресът е посетен от полицейски патрул. Мъжът е предупреден. Потърпевшата е поканена да подаде жалба в районното управление, което не се е случило“.
…

И още:

„На 11.02.2022 г. на тел. 112 е получено съобщение от 47-годишна жена за скандал между нея и бившия ѝ приятел. Сигналът е насочен към Шесто РУ. При посещението на адреса от екип на районното управление мъжът не е открит, не са установени данни за физическо насилие. Жената отново е поканена да подаден заявителски материал, но тя не се е явила в РУ“.
…

С измененията в законодателството, които се предвиждаха от онази толкова страшна за вас Истанбулска конвенция, дето едва ли не очаквахте да насили мъжете с рокли да ходят по улицата… та с тези изменения се предвиждаше и без жалба от потърпевшата да се започне разследване. Защо ли…

… защото хората по света са стигнали до очевадното заключение, че у жертвата, когато преминат първоначалната емоция, шок и адреналин, се появяват страхът и ужасът, заедно със срамът и тя се затваря в себе си, самозаблуждавайки се, че всичко ще мине и че това ще е „последният път“. Не подава жалба, навежда глава, наляга си парцалите.

И така си дочаква смъртта. Понякога веднага след шамарите, понякога години по-късно...

Затова, заради този опит на разследващите по света, се е стигнало до заключението, че разследването трябва да започва и без жалба от пострадалата.

Но кресливите политици и псевдо моралисти знаят, че голяма част от аудиторията им, която те използват за хранителна среда, се страхува от мисълта, че може да се окаже в районното, ако удари шамар на жена си. Защо? Защото това са „семейни ценности“, затова.

Когато едно общество е далеч от идеалното по отношение на емпатия и съпричастност към жертвата („сама си е виновна!“; „кой я знае какви ги е вършила, че да го предизвика…“; „всички жени са к*рви!“), тогава трябва да има максимално идеално законодателство.

Ние сме нули и по двете точки.

Блазе им на българските политици и обикновени популисти, че живеят в такава лесна за манипулиране среда, в която биомасата вярва, че норвежци ще крадат деца, 5G-мрежата пръска ковид, а Истанбулската конвенция ще направи всички джендъри (дори тия, дето знаят английски език се връзват на тая думичка).

За толкова лесна хранителна среда може да си мечтае всеки.

***

За финал ще ви разкажа една история от миналата година. Ще ви я разкажа от първо лице, защото се случи пред очите ми. Жена и дете. Малко дете, на около може би 8-9 години, момче. То не беше доволно от нещо, не е получило нещото, което е искало. И ревеше. Сълзи, сополи, както си му е редът, крясъци. Жената беше тиха и малко като… не ми се иска да използвам израза „препикано мушкато“, но някак си изскача. Имаше нещо, което ме караше да си мисля, че е приятелка на баща му, а не майка му. Едва ли майка ще получи такова отношение. Дано!...

Детето в един момент започна да я псува и да ѝ крещи: „Надявам се тоя път да те пребие! Всичко ще му кажа, за да те пребие от бой!“

Тя се помъчи още няколко пъти да го убеди да ходи напред, да се приберат, но онова продължи да крещи на улицата. Все същите неща. Тя – с наведена глава, искаше да потъне в земята, гласът ѝ ставаше все по-тих и по-тих, а онова нещо продължаваше да набира гръмогласност и кураж и да крещи ли крещи.

Та така… „семейни ценности“.

Автор: Александър Томов за novini.bg