Постнаталната депресия е състояние, което все по-често засяга младите родители. И не само майките, но и татковците. Те се чувстват нещастни и лоши през повечето време, не могат да се наслаждават на нищо, не намират смисъл в живота, изпитват съмнения за себе си и особено за способностите си като родители. За разлика от жените, мъжете страдат в мълчание и крият душевните си страдания. Някои от тях се престрашават да говорят открито за проблема.

След раждането на първата му дъщеря Дан започва да си тръгва от работа по-рано, без да каже на жена си. Прекарва близо час сам в колата, паркирана на няколко пресечки от дома. Един час изпълнен с мълчание и самота. Понякога просто гледа с празен поглед в небето, друг път заспива в автомобила. Все по-често избухва в плач.

„Вкъщи нещата бяха трудни. Имаше моменти, в които бях аз - много уморена версия на себе си, но все още разпознаваема - и в следващия миг се превръщах в човек, който не познавах. И тогава се разплаквах,“ разказва таткото.

Докато е на работа, той е разкъсван от чувството за вина и безпокойство, че не е до семейството си. Депресията и тревожността го завладяла напълно. Чувствал се толкова зле, че не бил способен да извършва нормално ежедневните си дейности. Потърсил помощ от група за подкрепа за нови татковци, страдащи от постнатална депресия. Започнал да приема лекарства за депресия и тревожност и си взел отпуска за няколко седмици. Състоянието му значително се подобрило.

Постнаталната депресия (PND) е била считана за психично състояние, което засяга само жените. Дълго време самото му съществуване при мъжете е поставено под съмнение. Разбира се, младите майки преминават през физически и хормонални промени, когато имат деца, които мъжете няма как да изпитат - и статистиката сочи, че всеки 10 жени изпадат в постнатална депресия в рамките на една година от раждането. Но има и други аспекти на новото родителство, които могат да доведат до чувства на депресия и тревожност.

„Промените, които настъпват с появата на новия член в семейството и разпадането на връзките (преди или след раждането на бебето), също могат да окажат огромно въздействие“, разяснява Ани Беласко от фондация PANDAS, благотворителна организация, посветена на подпомагането на психичното здраве на нови и бъдещи родители. "Всички тези неща могат да доведат до страх, объркване, конфликти и несигурност, а отхвърлянето на тези чувства може да бъде опасно," категорична е Беласко.

Когато се появи бебето, на преден план изплуват традиционните идеи за ролята на половете. Ролята на таткото е да се грижи за прехраната. Законовият отпуск по бащинство е кратък, а задължителният отпуск по майчинство означава, че семейният бюджет ще пострада. Това е друг вид натиск, с който се сблъскват в началото майките – да съвместяват работата с грижите за бебето. Някои от тях започват да се чувстват изолирани и самотни.

Татковците също започват да се чувстват изолирани, тъй като са натоварени в работата и когато се приберат вкъщи, са смазани от умора и не могат да отделят нужното време на наследниците си.
„Когато бях на работа, чувствах, че не се справям, защото бях уморен от ролята ми на баща, а когато бях вкъщи, не се чувствах пълноценен татко, защото бях уморен от работа. Заспивах в автобуса на път за дома.

Единственото нещо, което ме спаси да не полудея, бяха игрите на телефона ми - поне в живота си имах едно нещо, за което бях напълно отговорен,“ споделя Гарет, баща на две деца.
За някои татковци възможността да говорят открито за проблема, е половината от битката. Уил започва да забелязва признаци на депресия в себе си, докато жена му е бременна. "Съпругата ми беше депресирана, така че на мен не ми беше позволено да изпадам в това състояние", споделя той. Бях развалина: не можех да спя, не изпитвах радост от живота, постоянно бях подложен на стрес и започнах да мисля за самоубийство.

Мечтаех си автобусът да ме прегази и всичко да свърши,“ разказва Уил. Той признава, че има проблем и с лекарска помощ се измъква от лапите на депресията.

Ето какво съветват специалистите, когато страдате от следродилна депресия

- Признайте проблема и разберете, че вие не сте виновни за депресията.
- Искайте помощ от близките си поне в първите седмици при отглеждането на бебето
- Споделяйте с партньора си и с близките си. Не крийте как се чувствате.
- Не планирайте и не извършвайте големи промени в живота си, когато се появи бебето
- Не се опитвайте да бъдете перфектни. Никой не е.
- Наспивайте се.
- Не се изолирайте от хората.
- Ако се лекува, постнатална депресия почти винаги преминава, без да се превърне в клинична депресия.

Четете още: Споделяте ли тайните си на фризьорката?