За да бъдеш муза за един мъж, не е нужно да си уникална и неповторима жена. Достатъчно е мъжът, когото си избрала, да те е оценил и обикнал такава, каквато си. С всичките ти несъвършенства, недостатъци и нешлифовани камъчета от характера ти. Само тогава, независимо от техния брой, ти можеш да се превърнеш в неговите очи в богинята на сърцето му, в единствената, различна от всички други...

Поднасяме на вниманието ви един красив текст за любовта и мислите на един влюбен мъж, който ни изпрати наш читател.

Всичко мисля съм видял. Какво ново има да ме изненадва?!
Особено пък от жена.
Те нали четат от една книга?!
От стадото заблуден съм бил.
За тая жена още няма такова писание, писмено доказателство, че съществува!
Ако имаше, щях да знам.
Мислех, че аз съм грешка в живота ѝ. Оказа се, че тя е джакпот в моя!
Най-голямата печалба!
Мене ме спечели с непринуденото.
Гледаш я една такава нежна, а с каква сила ми тряска вратата на колата, когато се скараме.
Или ми вдига телефона на стотния път.
Знам колко добре може да ми мълчи от инат, а наум вече ми е забила шамар!
Знам как я дразнят моите тъпи шеги и как ми хвърля смъртоносен поглед.
И не иска да се извинявам.
Знам и на коя страна спи. И как мърда устни, докато чете поредна книга.
Знам и с колко вряла вода се къпе, докато кожата ѝ стане рачешко червена.
Сигурно в ада ще се чувства в рая.
И как си боядисва косата на дъга.
Другите жени си купуват парцалки или чакат да им купят.
Моята има един буркан и събира в него за нова татуировка.
Плете на една кука и рови за нови рецепти.
Казвам ѝ, че е факир в кухнята. Тя се кефи и всичко е наред.
Казва планът, в последния момент променя плана, посоката, мястото.
В шок съм. Всеки път, когато има изненада за мен.
Ще ходим някъде.
Ще катерим върхове /нашите/.
Ще гледаме филм, който тя е избрала.
Ужаси.
Аз ще съм ужас ако тя реши, че съм слабак за всичките нейни лица и планети!
И ако цял ден се е впускала в приключения, идвало ѝ е да убие няколко идиоти, прекарала е малко повече в библиотеката, отколкото е планувала, пак не е имала време да ме влуди. Дали?! О, колко скучно ѝ е било.
И ми го повтаря няколко пъти. Не, за да види дали съм я чул, а за да провери дали тя самата се е разбрала какво казва.
Това същество миличкото няма общо с горе описаното.
Опряла носле до врата ми. Лепнала се като ваденка за мен. Пак нещо крои. Знам си го.
Замесен съм още преди да знам.
Какво ли ще е този път?!
Странно как се променяш... Нареждаш си пъзела.
Станал съм ухилен, сложил съм няколко килца отгоре.
Вече бързам да се прибера вкъщи. И да ми се метнат на шията, и да ми се радва като детенце на някое лакомство. Ей сега ще ме изяде.
И как започва да ме гложди, когато не съм я виждал или не ми е звъняла с редовното "аз само да ти кажа, че те... "!
И без това... "И аз те..."
Така се бях забил в една монотонност. Все на едно и също място забивах. Сега даже не помня за какво.
Имам хала в живота си. Нещо все размества и подрежда.
Дойде да ми подреди мислите и да отвори очите за мечтите...
Даже не съм и мечтал за нея.
А сега е тук.
Различна от всички други.
Не обича да се слива с масовката.
Определям я моя.
И може някой път в лудницата да ме вкара, но за нищо на света не бих се отрекъл от това, наопаки обърнато, нагоре с главата и само наше безумно Щастие!!!

Автор: Иси /Isi/