Интервю с една успяла жена: Цветелина Бориславова

05 април 2012 | 17:28
7432
3
3

Как решихте да започнете свой частен бизнес?

След като срещнах Бойко. В СПЕА на мен ми беше интересно, имах много какво да правя като техен представител, отговарящ за региона. В Турция имахме доста продажби на тестери, в Гърция работех, в Русия...

Тогава Бойко се яви в живота ми. Аз му разказвах какво правя, как го правя и той ми каза: „Добре, ние защо не направим фирма? Частна, наша фирма. Имаш много възможности, знаеш какво значи да се прави бизнес. Защо ние не направим?“ Той беше този, който ме тласкаше в тази посока. Това е истината. И аз казах: „Добре, ще направим“ и така създадохме ИПОН.

Защо бяхте сигурна, че ще се справите?

Ние постигаме това, което вярваме, че можем да постигнем. Прецених, че имам силите в себе си, че мога да поема отговорността да управляваме фирма, като човек, който знае как се прави бизнес. Вече знаех, бях се самоизпитала чрез работата си. Освен това имах конкретната визия как това да се случи.

Тоест предварително виждате целите.

Виждам някаква цел, виждам пътя и тогава тръгвам по него. Никога не скачам просто така и „ще се оправя след това“. Така че мислих дълго, след като говорихме с Бойко, и прецених, че можем да бъдем полезни и успешни. Имах един партньор испанец, когото познавах от ИНКО, той ми беше казал, че има много текстилни компании в Испания, които могат да купуват продукцията на български предприятия. И така отидохме, говорихме с тези предприятия. Те бяха в криза тогава, а ние им осигурихме добри пазари. Но тръгнахме от нищото в началото.

Значи първо сте се занимавали с текстил, а след това ИПОН е станала охранителна фирма?

Аз ù дадох името ИПОН, защото в крайна сметка Бойко беше този, който ми даде тласъка да направим частна фирма, и исках да му направя подарък и това да е име, което да е свързано с него, а ипон в каратето означава „пълна победа“... А всъщност тя се занимаваше с текстил в началото, само и единствено. След което постепенно добавихме охранителната дейност.

Защо решихте да се занимавате и с охранителна дейност?

Защото Бойко е човек със способности, но той не се чувстваше толкова комфортно в бизнеса с текстил. Той иска да е „номер едно“ винаги, а там аз бях „номер едно“ и това го измъчваше. Затова прецених, че е по-добре да изберем област, в която той действително може да е „номер едно“, и така решихме да я направим охранителна фирма. Бойко се захвана и я разви и просто перфектно си я направи...

Тогава предполагахте ли, че Бойко Борисов ще стане политик?

Никога не съм мислела, че ще влиза в политиката, когато се събрахме заедно, но Бойко има дарбата да бъде политик. Той обича да е в центъра на вниманието, много е комуникативен и има уникална преценка, нюх за хора и ситуации. Освен това Бойко има много бърза реакция, а това е голямо предимство.

Как реагира той, когато Симеон Сакскобургготски му предложи да стане главен секретар на МВР?

Това за Бойко беше невероятна радост, защото беше някакъв вид признание. Той преди това беше охрана на Симеон Сакскобургготски. И изведнъж, като стана царят премиер, Бойко остана в ИПОН сам. Свърши им договорът, премиера го охранява НСО. Толкова му беше тежко на Бойко – никога не ми се е оплакал, но аз го виждам, познавам го. Много ми беше мъчно за него тогава. И когато царят му предложи това, просто той полетя, толкова беше щастлив.

Вие с Бойко Борисов не очаквахте ли това предложение?

Не, изобщо не сме очаквали. И когато в ресторанта царят му каза, бяхме супер щастливи, но в следващия миг Бойко каза: „Аз ще приема само ако това няма да попречи на Цвети!“ Защото аз бях вече в СИБанк. Аз му казах, че за мен няма да пречи, макар да знаех, че ще пречи, защото знам много добре как медиите ще посрещнат новината. Така и стана... След това си тръгнахме оттам и отиваме на езерото двамата, да мислим. То е такова нещо, огромна промяна, която се случва в живота ти внезапно...

Какво езеро?

Суходол, по пътя за Банкя. Там ловяхме риба – едни тлъсти сомове. Сядаме там, край езерото, и си говорим, слушаме щурчетата и в този момент звънят и казват: „Веси... Пирогов... Катастрофира.“ Дъщеря ми! Такъв шок – тичаме обратно в колата, хайде в Пирогов...

Хората сме просто прашинки във Вселената, един миг може да промени целия ти живот. Беше ни много ключов този ден.

Извън парите, банките, хората, кое е най- голямото ви предизвикателство?

Да победиш слабостите и страховете си. Ходих на Камино де Сантяго. Изминах го с колело – 790 километра за 14 дни. Предната година ми бяха оперирали коляното – скъсах кръстни връзки на ски – и за да се възстановиш, трябва да тренираш много краката. А аз кога тренирам, кога не тренирам... Но накрая си казах: „Не, не – тръгваш по Камино!“ И тръгнахме.

Повечето от хората, изминали този път, казват, че усещането е все едно отиваш при някой близък, към когото си пътувал цял живот. Точно така е. Точно това е! Такова щастие!

Ще ви разкажа още нещо, което ми се случи там. Същия ден следобед, вече се бяхме изкъпали и стоплили, се разхождаме. А точно до входа на църквата седят едни такива, боядисани в сребристо, като гадателите от Средновековието облечени. Минавам покрай една от тези фигури и даже помислих, че е статуя, защото човекът беше съвсем залепен за църквата и неподвижен. Изведнъж той се размърдва и ми протяга ръка, а в ръката му имаше нещо, в което бъркаш и си изваждаш листче с пророчество... И аз взех едно... Чакайте, ще ви покажа, аз винаги го нося със себе си (изважда малко листче). Ето, ще ви го прочета!

"Светкавицата е символ на Господаря на Бурите. Но огънят на светкавицата, който се извива като змия, е олицетворението на онзи друг огън – вътрешния: интуитивността на истината. Който владее своя вътрешен огън, се превръща в непобедим."

Когато го прочетох за първи път, съвсем ме разтърси...

(...)

Аз съм живяла много бедно. Имала съм такива периоди, като бях студентка, когато живеех със 120 лева. Имах пари колкото да си пържа картофи вечер или да си правя качамак, за който майка и татко ми пращаха брашното от Букурещ. (смее се) Освен това в Испания, като бях студентка, бях с една стипендия от 300 долара и си заделях половината, за да ходя на екскурзия. Живеех със 150 долара. Като мишка! Всеки ден по един сандвич, а веднъж седмично ходех на китайски ресторант и ядях „рос трес делисиас“. Това е пържен ориз с три вида месо. Ходех пеша – прекосявах целия Мадрид всеки ден, макар че метрото на месец примерно ми е 30 долара... Но аз изобщо не страдах от това, защото чаках края на месеца, когато идваше екскурзията – ще ходя еди-къде си, например
в Естуриал... Това беше най-важното за мене – екскурзиите, новите впечатления, общуване с история и местна култура.

Имате толкова много пари, че може нищо да не правите до края на живота си. Вместо това купихте Българо-американска кредитна банка (БАКБ). Вие защо изобщо работите?

(смее се) Защото за това живея, моят живот е работа. На мен щастието ми е в това да правя нещо смислено. С БАКБ аз поех финансов риск – понеже ме питахте за парите – но не е това най-важното. Не мога да си представя изобщо как ще съществувам, без да работя, искам нещо още да направя и чувствам, че трябва да го направя. То ми идва инстинктивно, интуитивно. В тази криза е хубаво за България да има банки с българска собственост. Разбира се, които да работят по всички правила и принципи на новия свят – прозрачност, достъпност, коректност, професионализъм.

Защо у нас няма нито един известен човек, за когото да не е казано нещо лошо?

Ето това е проблем. Не може постоянно да се атакува всичко и всички. Ако някой направи нещо в България, винаги се измисля, че той е постигнал това било то чрез кражба, било то чрез „връзки“... Смело мога да заявя, че всичко съм постигнала без никакви връзки, честно и почтено. Просто съм извървяла своя път нагоре, с всички препятствия и болки по него и съм благодарна за това на съдбата.
(...)

За да успява, човек трябва непрекъснато да си създава сам нови предизвикателства, да работи над себе си. Постоянно да заставаш отстрани, да се самонаблюдаваш и да бъдеш самокритичен, но в позитивен аспект – не да мразиш себе си, а да търсиш какво още да оптимизираш.

Човек става подобен на стремежите си. Ако постоянно се стремим и борим за нещо по-високо и по-благородно, няма начин да не успеем. Мислите, които доминират в ума ни, се реализират в живота.

По-добре да обръщаме гръб на мракa и да сме с лице към светлината, независимо от това колко обезкуражаващи изглеждат понякога нещата около нас. За да успяваме, трябва истински да вярваме в доброто и да го култивираме в себе си.

Това и още много интервюта с успели българи можете да прочетете в книгата  "Моделът на Успеха 22"


Коментари

3 wow
  08 април 2012 | 03:04 отговор
 

Cvetelina vuob6te ne se izrazqva taka :D tova interviu kak go su4inihte? Plus tova v cqloto se govori za Boiko,a tq ne govori za nego :X

 
2 Георги
  05 април 2012 | 19:44 отговор
 

може... може... ;)

 
1 Мартина
  05 април 2012 | 18:58 отговор
 

По-големи дивотии от това дали може??

 

Добави Коментар

Най-четени