Барселона е град-мечта. Толкова много го обичам, че когато преди няколко дни гледах кадрите от насилието по време на гласуването за референдума, просто не можех да повярвам на очите си.

А познавам добре испанците. Те са страхотни хора. Носят една стара имперска култура, която е толкова, толкова ценна. А Барса....тя е емоция, сравнима с любовта.
Днес сядам да прегледам световните новинарски сайтове и ме побиват тръпки. Опитвам се да чета между редовете. Гледам резултатите и знам едно - има нещо, което не мога да видя в анализа на CNN. Защото работата ми ме е научила, че зад всяка новина стоят истинските истории на истинските хора, които живеят в реалните събития. И затова просто затварям новинарските сайтове.

Обаждам се на любима приятелка, която от 15 години живее в Барселона. И я питам директно:

"Цвети, кажи какво става при вас? Ама честно ми кажи - чета новини и не мога да разбера. Заради данъците ли е всичко?"... И тя започва да ми разказва. За новините извън новинарските емисии. За скараните семейства. За развалените отношения. За енергията на Барселона, която сега не е същата. И за корабите с полицаи в открито море, които всеки момент могат да акостират и да "въведат ред" в града на Гауди. Насилствен ред. Реално те са във война. Реално е много страшно. Това не го пише в никъде... Ето нещо, което няма да чуете в никоя емисия, разказа на една българка, която избра Барселона заради положителната енергия на този велик град:

"Знаеш ли, истината е, че хората се борят за справедливост. Ние тук плащаме много по-високи данъци от цяла Испания. Ето например аз ако взимам заплата от 4 хиляди евро, в Барселона ще получа 3 200. Ако живеех обаче в Мадрид, щях да взема 3 600. И това са съвсем примерни цифри. С всичко е така. Ние тук плащаме постоянно магистрални такси. В Мадрид не плащат. Тук когато някой почине, данъкът и таксите може да са 5 000 евро. В Андалусия например е 300 евро. Разликата е голяма. И това не е справедливо. Преди няколко години с предишното правителство се подписа пакт, според който тази несправедливост трябваше да се премахне. Това не се случи, а новият кабинет твърди, че едва ли не такъв пакт няма. А тук хората от години се надяват на промяна. И искат не просто независимост, а справедливост. И искаха да гласуват. Това е.

Купете си един апартамент тук и един в Мадрид. Даже и да са на еднаква цена, тук ще платите хиляди евро повече, просто защото го купувате в Барселона. Ето това не е честно и испанците го знаят. И всички сме в очакване какво ще се случи.

След кризата през 2006 г. хората започнаха да си правят сметка на всеки разход. Но какво се получава - ние тук работим цяла година и плащаме данъци, а в Андалусия държавата подкрепя хората без работа.

Хората говорят само за независимостта, а напоследък темата раздели дори семейства. Някои са "За", други "Против". Семействата са разделени. Майките и синовете са скарани. Ето, нашите съседи - майката е от Андалусия, синовете са израснали в Барселона. Те са финансисти и знаят много добре защо искат независимост. А тя им казва - как вие ме предавате, предавате собствената си майка и цяла Испания. Сега не си говорят.

В училище дацата се делят на групи. Едните подкрепят независимостта, другите не. И някои попадат в изолация. Става страшно даже в малките класове.
Има фейсбук групи "За" и "Против". Хората тотално се изпокараха - приятелства, градени с години, в момента рухват.

Истината е, че хората просто са много обидени. И едни на други, и на държавата. Референдумът, който се проведе през уикенда, беше третият поред. Ако той се признае за легитимен, Барселона и Каталуня във всеки един момент могат да поискат независимостта си. Такъв е законът. Беше много важно гласуване и затова хората масово искаха да пуснат своя вот.

Какво се оказа - че властите в Мадрид са събрали 4 000 полицаи от цяла Испания и са ги натоварили на кораби, които са стояли в открито море допреди да стартира гласуването. Когато политиците тук на място в Барса видяха, че хората няма да се откажат и ще излязат да гласуват, пуснаха униформените от корабите и безредиците започнаха. Пожарникарите от Барселона излязоха да защитят гражданите и едва ли не ги бранеха от собствената ни испанска полиция. Беше много тежко. Децата гледаха как бият майките и бащите им. Има и пострадали деца. Ужасът е голям. И най-обидното е, че си го причиняват свои на свои, а не чужди. От друга страна царят на Испания не казва нищо. Не взима страна. Някои сравняват положението с епохата на Франко. Ето, сега обвиняват Стоичков за изказванията му. Той просто каза, че не е редно да се бият хора. Не е заявил дали е "За" или "Против" независимостта. Ужасно е да го обвиняват, наистина.

Какво става от тук насетне ли? Сега чакаме. А корабите стоят в морето и на тях все още има 4 000 полицаи. През деня те слизат на пристанището в цивилни дрехи - мои приятели са ги видели и ми разказаха колко страшна картина е това. Това са много и силни мъже, които могат във всеки един момент да направят положението в Барса страшно. Не знам как ще свърши всичко това. Знам само, че енергията навсякъде е ужасна. И искам отново да усетя хармонията на предишната Барселона. За това се моля сега. ...."

Това е! Разказ от първо лице за това какво се случва зад кадър.
Сега вече знам само, че искам отново да видя хората в Барселона обединени и обичащи. И ми е тъжно за онзи град с прекрасните вибрации, които всеки можеше да усети. "Мъдростта идва, когато вече не служи за нищо", казва Маркес. Дано тези дни мъдростта дойде навреме за испанците. Дано корабите с полицаи да отплават. Навреме.