Сигурно сте чули за случая с организацията за събиране на дарения ХелпКарма. Стана ми гадно като разбрах, че хората, работили в нея, са си позволили да злоупотребят с човешката добрина и вяра в доброто. От друга страна обаче си мисля, че случаи като този не трябва да ни спират да даряваме. Идея, която се прокрадна в социалните мрежи и беше подкрепена от доста хора, които по един или друг начин са се „опарили”.

Мисля си, че неслучайно думичките „дарителство” и „добро” започват с една буквичка.

Защото да бъдеш дарител е нещо наистина добро. Трябва да имаш сърце и душа, за да дадеш на другите, които имат повече нужда от теб в този момент. Да споделиш и последните пари, за да помогнеш на дете да се пребори за живота си, на майка да оцелее, за да гледа как растат децата ѝ или на човек да преживее зимата... Дарителството е карма. Факт. Защото правейки добро, добро ще те сполети, е казал народът ни. А ние сме хора именно защото можем и трябва да си помагаме един на друг.

Само си представете, че вашето дете, приятел или близък имат нужда от животоспасяваща операция, която струва няколко хиляди лева. Вие не разполагате с подобна сума. Дори да разпродадете всичко, пак няма да можете да ги съберете. Трябва да намерите парите бързо, защото понякога смъртта не чака, ръката ѝ отнема най-милото ни безжалостно и не пита дали имаме пари, възможности, варианти СЕГА, до седмица, до месец... Какво ще направите?

А организации като ХелпКарма помагат на хората да се преборят с различни беди. Помагат им да градят домове за изоставени животни, да сбъднат мечтата си за дете, да направят ремонт на мизерното си жилище... Каузите са много и различни.

След като излезе информацията за лошата практика да се вземат големи възнаграждения, да се дават кредити и др. подобни, много хора написаха, че техни близки ги има или живеят като нормални хора, именно благодарение на събраните от тази организация средства. Като бебе Калина, например, за което бяха събрани 159468 евро.

Разбира се, в никакъв случай не защитавам ХелпКарма. Просто искам да споделя, че един лош частен случай не трябва да убива в нас желанието да помагаме. И да бъдем дарители. Да бъдем добри.
Разбира се, при доказване на вина, всеки трябва си понесе наказанието и да бъде санкциониран от закона с цялата му строгост. За да няма и други такива лоши практики. И не забравяйте - дарителството е карма. Правиш добро, получаваш добро...