Днес отбелязваме Тодоровден. Празникът е подвижен и по традиция се отбелязва първата събота на Великденските пости.

Почитането на християнския светец Тодор по нашите земи е засвидетелствано още през ранното Средновековие, обединявайки култа към Светите великомъченици Теодор Стратилат и Теодор Тирон. В иконографията светецът е представен като ездач на бял кон и змееборец.

Според легендите император Юлиан Отстъпник (332-363 г.) решил да се подиграе с християните, като ги застави да ядат идоложертвена храна по време на Великия пост. Затова той наредил на градоначалника на Цариград да напръска тайно с кръв от идолски жертви всички постни храни на пазара и християните, като ядат, макар и без да знаят, да се осквернят и да бъдат подиграни и обявени за езичници. Градоначалникът направил, каквото му било заповядано. Но за Божието око това не могло да бъде тайна.

Легендата разказва, че Св. Теодор Тирон се явил на цариградския архиепископ Евдоксий и му известил за нареденото от император Юлиан, заръчвайки му да предупреди християните през тази седмица да не вземат никаква храна от пазара. На запитването на архиепископа какво да ядат през тия дни, Св. Теодор отговорил: Да си приготвят коливо - жито, то да им бъде храната. Архиепископ Евдоксий попитал също: Кой е този, с когото говори, а Св. Теодор си казал името. Предупредени, християните не купили никакви храни от пазара и затова всяка година светецът се споменава с благодарност.

Тодоровден основно се чества за здравето на конете и затова е празник на коневъдството и на конния спорт. Асоциирането на Тодоровден с конете се дължи на обичаите залегнали в отбелязването на деня. По стара традиция при изгрев слънце мъжете сплитат опашките и гривите на конете, след което ги украсяват. На жените пък се пада задачата да замесят обреден хляб, от който задължително се дава и на конете. Обредната трапеза включва още леща и супа от гъби, вари се и жито, което се носи в църковния храм, за да се благослови.

После идва ред на любимото на всички българи конно състезание - кушията. Победителят в нея се награждава, като конят получава обикновено юзда, а неговият стопанин - риза или кърпа.

Спечелилият надбягването обикаля с коня си всички домове, за да честити празника. Навсякъде го посрещат радушно и поят коня му с вода. Празникът е известен и с имената Тодорова събота, Конски Великден, Тудорица.

Честито на имениците!