Д-р Луан Бризендайн изследва разликите при въздействието на хормоните върху женския и мъжкия мозък, за да опровергае общоприетия мит, че мъжът е „елементарно същество“, чийто мисъл и енергия са съсредоточени единствено от кръста надолу.

Позовавайки се на множество изследвания в различни научни области, както и на дългогодишната си клинична практика, в книгата „Мъжкият мозък“ (ИК „Изток-Запад“) д-р Бризендайн развенчава често срещаното и погрешно принизяване на мъжа до елементарно и не излишно усложнено същество.

Спорът за разликата в мъжкия и женския начин на мислене вълнува хората отколе. Установено е, че съществуват определени отлики при някои функции и участъци в мозъка, които са изградени по различен начин при мъжете и жените – мозъчните вериги, които ни сигнализират за опасност (амигдалата) и помагащите ни да я запаметим (хипокампът) например са и източник на индивидуални различия в емоционалната памет у двата пола.

След „Женският мозък“ – провокативно заглавие, предизвикало крайни мнения и множество коментари, д-р Луан Бризендайн се нае с нелеката задача да надникне и в мозъка на силния пол, за да оспори популярната и погрешна идея за мъжа като елементарен и не излишно усложнен модел. В новата си книга „Мъжкият мозък“ Бризендайн изследва в продължение на години и жените, и мъжете, за да стигне до заключението: широко разпространеното твърдение, че целият мъжки мозък се ограничава единствено до „мозъкът под кръста“ е напълно неправилно схващане, което далеч не представя адекватно мозъка на силния пол.

В „Мъжкият мозък“ учената прави на пух и прах дълбоко вкорененото и погрешно твърдение, че мъжът е „прост“, а жената „сложна“. Позовавайки се на многобройни изследвания и едновременно с това на дългогодишния си клиничен опит, Бризендайн заключава: „Принизяването на целия мъжки мозък единствено до „мозъкът под кръста“ е добра основа за шегички, но по никакъв начин не представя мъжкия мозък в неговата цялостност. Той също така e търсещият и изследващ бебешки мозък, и мозъкът на прохождащото момченце, водено от мотото „не мога да живея, без да се движа“; недоспалият, дълбоко отегчен, готов на рискове мозък на тийнейджъра; страстно отдаденият на любовни похождения мозък на мъжа в разцвета на силите си; замъгленият мозък на таткото; обсебеният от йерархията и конкуренцията агресивен мозък и прибързаният емоционален мозък. Мъжкият мозък освен това е и изключителна машина за решаване на проблеми.“

Луан Бризендайн е доктор и психиатър, сертифициран от Американската комисия по психиатрия и неврология и Националната изпитна комисия по медицина. Завършва невробиология в Калифорнийския университет, а впоследствие и медицина в „Йейл“. Специализира в Медицинския факултет на Харвардския университет и в Юнивърсити Колидж, Лондон. Директор е на „Клиника за женско настроение и хормони”. Бризендайн работи като професор по клинична психиатрия в Калифорнийския университет, Сан Франциско, където е също основател и директор на „Програма за сексуална медицина”.