Съвсем наскоро Калина Крумова навърши 25 г., през изминалата година тя стана най-младият депутат в настоящото Народно събрание.

Решихме да ви я представим в едно по-женско интервю, в което тя разкрива какво е да станеш майка само на 17 г., какво мисли за „Господари на ефира", защо е станала член на партия „Атака", какъв е стилът й на обличане и какво добро е направила откакто е депутат.

Представи ни се накратко?

Казвам се Калина Крумова,народен представител от ПП АТАКА. Завърших висшето си образование в УНСС-бакалавър икономика на социално-културната сфера и магистратура Масмедии и политика. Родена съм в Бургас. На 11 години спечелих конкурс за деца-водещи на телевизионно предаване и оттогава не съм спирала да работя в тази сфера.

Голямата ми гордост са четирите ми документални филма,свързани с патриотичната идея, приемането й в Европарламента и отношенията на българските родолюбци от АТАКА със съидейците им от Европа. Имам практика като водещ на новини, водещ на забавна игра, сутрешен блок, автор на единственото в телевизионния ефир предаване за сватби "Моята сватба" .

Разкажи ни повече за личния си живот?

С оглед на работата ми в момента считам, че това не би трябвало да е от съществено значение в общественото пространство. Народен представител е професия, която товари с изключително много отговорности, но и уважение. Старая се аз да го имам към всеки човек, независимо дали е гласувал за мен или не. Не виждам какво по-важно има от това във взаимоотношенията между депутатите и гражданите. Честност, преданост, внимание и старание да бъдеш съпричастен на всеки и да му помогнеш. А какво се случва в личното ми пространство наистина предпочитам да си остане там, нали затова е лично.

Родила си сина си едва на 17 г., как се промени животът ти след това?

Осмисли се. Като на всяка жена когато стане майка. Отговорностите обаче се множат с всеки изминал ден, независимо от това на каква възраст си. С днешна дата отчитам колко е полезно да имаш дете пред очите си и как едно значително по-малко същество от теб може да ти помага и да ти показва пътя в ситуации, в които ние, родителите и по-възрастните , бихме се отказали в първия удобен момент. Чистотата на емоциите, на усмивките, на чувствата, енергията, която дават децата, са просто неописуеми.

Вярно, не е ежедневие да родиш на 17 години, но по-добре ли е на тази възраст да си наркоман, алкохолик или ежедневието ти да преминава по кафетата и нощните заведения? Всеки сам избира пътя си и съм горда с това, че успях да разочаровам и най-големите си "доброжелатели".

Остава ли ти време за него, как се забавлявате?

Време никога не остава. Това за него е просто задължително и няма как просто така между другото да бъде определено по този начин. Ние сме много повече от майка и син. Вече е достатъчно голям, за да бъдем и приятели, да си доверяваме, да имаме своите тайни. Сега, например, винаги ходим заедно да пазаруваме и сме си взаимни съветници.

Ти си доста чест гост по страниците на жълтата преса, където те определят като „мъжемелачка", какво би отговорила на тези твърдения?

Не бих си губила времето да коментирам каквото и да било от тях. Обяснение за личния си живот давам на малко места и медиите не са едно от тях. Смятам, че с работата си, заради която би било по-редно да се интересуват хората, правя повече от достатъчно, за да се налага да падам толкова ниско и да си губя времето с излишни обяснения.

Според някои хора е странно младо момиче да бъде член на толкова крайна партия, какво би им отговорила?

Ако следите внимателно това, което е партия АТАКА, но не чрез образа, който й беше "изграждан" умишлено от определени медии и личности само допреди няколко месеца, без предубеждения, ще видите, че крайностите, за които говорите съвсем не са такива, а ако ги има, те са само и единствено в защита на българските национални интереси.

В случай, че говорим за такава крайност, да, аз я защитавам. Заставам твърдо зад родината си, запазването на всичко родно, съхраняването на младите хора в страната, опазването на самочувствието на всеки българин като гражданин на тази страна. Чужбина не е алтернатива. Тези, които могат да направят сравнение с други държави, също ще ме подкрепят - с такава невероятна природа, с такива чудесни таланти, с толкова изявени спортисти, литературни и художествени гении, е престъпление да ги погубваме с лека ръка.

Как преминава един твой ден?

Различно, в зависимост от това дали е пленарен или не. Заседанията на парламента започват в 9 сутринта, но групата ни се събира винаги по-рано, за да обсъди точките от дневния ред. В зависимост от натовареността на графика приключваме към 14 00, но често се налага да удължаваме работното време.

Комисиите заседават в сряда и четвъртък следобед, а петък, както всички знаем е натоварен ден за парламентарен контрол, когато най-често именно АТАКА е най-активната политическа сила на трибуната.

В часовете когато съм извън Народното събрание имам чисто организационни задачи в централата на партията, а пък за да решаваш проблемите на гражданите от избирателния си район е необходимо много повече време от това. Тъй като оттам винаги се връщам със сериозен куп документация, съм длъжна не само да се запозная с нея, а и да знам към коя институция да се обърна, защо и какво се очаква от мен.

Тук идва и останалата част от отговора - в края на седмицата, обикновено през почивните дни, но и често в понеделник, съм именно в Сливен, Нова Загора, Котел, Твърдица и селата край тези градове. Със съжаление установих как в един революционен и бележит с историята си край от страната мизерията така е завладяла хората, че те дори нямат как да вдигнат глава като българи и да си припомнят подвизите на дедите си и да вземат пример от тях. Опитвам се не само да им бъда полезна, но и да им вдъхвам кураж - такъв, какъвто до момента нито един политик или депутат не е дошъл да им даде.

Тъжно е как хората забравят откъде са тръгнали. Защото ако не чувстваш нещо със сърцето си, никое професионално задължение не може да те накара в почивните ти иначе дни да идеш, да гледаш сълзите на хората и да имаш силите да им подадеш ръка.

Какъв е парламентът от женска гледна точка?

И от женска, и от мъжка гледна точка това е Народното събрание. Не намирам за отговорно да се гледа на него от каквато и да било различна гледна точка освен отговорната и професионалната. Дано повече хора си дават сметка, че жълтите павета не са само това под светлината на прожекторите, обективите и микрофоните, а наистина сериозна институция, която би било добре да уважаваме, а не само да изискваме.

За какво точно отговаряш там?

Отговорността не може да бъде само задължение. За мен тя е нещо, което или притежаваш като качество или не. Тя не може да се вмени. Моята отговорност не е само да представлявам патриотичните интереси там, а да представлявам всеки един от избиратели на АТАКА в Народното събрание - с всяко тяхно желание, проблем, въпрос, идискване. Моята отговорност е такава, че когато се върна отново при тях, да мога спокойно да ги гледам в очите, да си честитим празниците като приятели и да бъдем хора, а не депутат и електорат.

Как гледат на теб колегите ти от другите партии?

Най-добре би било те самите да отговорят на този въпрос. Аз мога да отговоря за взаимоотношенията си с тях. В този живот, не само в работата си, няма човек, с когото да не съм се разбрала. В Народното събрание няма нито напрежение, нито неприязън с който и да било колега. За мен да кажеш " Добър ден!" е въпрос на възпитание. Ако нямаш такова, лошо за теб. Аз самата го правя. Ако не ми се отговори, си взимам поука и повече не си правя труд. Не боли да опиташ, но е хубаво повече хора да ти се усмихват и да бъдат положително настроени.

Никога не тръгвам с предварителна негативна настройка към който и да е. Прекалено много негативизъм има днес в обществото ни, за да бъдем мрачни и ние. Ако не започнем от себе си, как да искаме този, когото ни разминава в коридора да бъде усмихнат?

Едно добро дело, което си направила откакто си депутат?

Тук вече съм затруднена. Не защото нямам какво да отговоря, но защото не обичам саморекламата. Отидете в 21-ти МИР и ще научите. И все пак, с няколко думи. На първо място като добро дело отчитам ежеседмичните си срещи с хората там. Това е нещо, на което те стават свидетели за първи път. Има села с по стотина души където за първи път виждат "жив депутат" по думите на самите тях. Тук става въпрос за личното уважение. За отговорността, за която по-рано споменах.

Друго добро дело,с което много се гордея е повдигането на въпроса за политиката към болните от муковисцидоза. Това е една много рядка болест, за която не е възможно да разкажа с няколко думи. Само ще благодаря на колегите от ГЕРБ защото буквално дни след мое парламентарно питане, тези хора получиха доста сериозно финансово дарение. Нещо, което досега от страна на политици не е правено.

Това че съм депутат ми помогна да помоля за минута мълчание в памет на убития преди повече от година в Студентски град Стоян Балтов. Да вдигнеш на крака цял стадион и футболистите на два големи футболни отбора - Левски и Сливен, хванати рамо до рамо и с уважението към нелепата гибел на едно младо момче.... неописуемо е... надали ако не бях на тази длъжност щях да го постигна. Благодаря искрено на хората, които помогнаха за всички тези добри дела.

Откакто си депутат определено смени стила си на обличане, на кои марки залагаш?

Не бих казала. Единствената промяна е ,че вече не мога да си позволя ярките цветове, които толкова обичам. Не и в парламента. Иначе и преди носих доста костюми, което изненадваше доста хора. Сега спазвам определени правила, защото уважавам и работата, и колегите си, и институцията, където работя. Естествено е да не мога да се появявам там с ефирни рокли или дънки, но не намирам особена драма в това.

Не робувам на марки, в никакъв случай. Нося това, в което се чувствам удобно и което е подходящо за целта. Не съм почитателка на излишното разточителство и определено съм на мнение, че у нас вече има доста добри български фирми в този бранш и аз лично залагам на тях. Когато реша, че имам нужда от нещо ново, знам в кой точно магазин да отида и какво конкретно ми трябва. Знам, че то ще е там. Нямам никакво време за губене. Разбира се, понякога, макар и много рядко, обикалям и експериментирам. За мен дрехата сама по себе си не е кой знае какво. Важното е как я носиш, с какво я комбинираш и не на последно място това как ти самата се чувстваш в нея.

Любима дреха?

Предпочитам рокли. Много практични и удобни са. Сукманите, които се комбинират с риза или поло също са добро решение за деловото ежедневие. Незаменим за мен обаче си остава черен костюм с права пола до коляното и бяла риза. Класиката си е класика. Вън от Народното събрание съм съвсем различна. И на срещите си с хората, и когато съм с малкия, и дори до магазина отивам във вид, в който наистина ми е удобно. Почти винаги без никакъв грим, дънки или панталон и блуза, с която ми е комфортно. Напоследък си позволявам и туника в комбинация с клин, защото освен удобно и доста задържа топлината, а аз съм заморничава. Пък и все пак съм на 25, макар и депутат.

Обувки?

Задължително на висок ток. Тънък. Остовърхи. Тук много рядко допускам компромиси или експерименти. Наистина съм влюбена в класическите обувки с остър вър на висок тънък ток. Не съм привърженичка на ниски обувки, на безумни по размери платформи, тъпи върхове и какви ли още не "моди"... дори до магазина не бих отишла така.

Чанта?

В повечето случаи е в тон с обувките. Не си представям да съм с лачени обувки и велурена чанта например. Винаги обаче са доста големи. Свикнала съм да нося със себе си доста неща и малките чанти , колкото и да са елегантни и красиви, просто не ми вършат работа. Обичам всичко необходимо да ми е под ръка, а то не е никак малко...

Обичаш ли да готвиш, сподели с нас някоя твоя тайна рецепта?

О, много. Заниманията в кухнята са ми слабост и ме разтоварват много. Може би защото не е по задължение, а по желание. Винаги е така в живота. Рецептите ми обикновено не са от някакъв източник, по-често аз сама ги измислям и с риск да съм нескромна, досега не е имало разочарования.

Понеже самата аз имам афинитет съм сладките неща, правя повече такива. У дома обожават палачинките ми, често правя и крем карамел, но пък там отиваме на промишлени количества и става страшно. Бисквитената торта също е сред най-честите десерти. От основните ястия основно готвя с пилешко, по всякакъв начин. Само не и пържено, тъй като не съм привърженичка на този вид кулинарна обработка.

Тайната на всяка една рецепта е да я правиш с огромно желание и не по-малко любов... Гарантирам удивителен резултат!

Влюбена ли си?

Това остава в границите на личното ми пространство. Ще кажа само, че човек на първо място трябва да обича себе си, ако иска да го обича и който и да е друг от заобикалящите го. Не да бъде егоист. Да се уважава и да знае стойността си. Да е влюбен в живота. Във всяко ново утро и във възможността да каже "Обичам те".

Имаш ли домашен любимец?

Имах и още много страдам по загубата му. Когато ме приеха в първи клас, защото това ставаше с конкурс, родителите ми подариха кученце. Още си спомням как не можеше дори да ходи и само скимтеше. Бяла малтийска булонка - Рекс. Беше неописуема радост, но се оказа и голяма отговорност. Задълженията да го изведеш, да го нахраниш, да си поиграеш с него, да не забравиш прегледите при ветеринар, всичко... сега, с ежедневието, което имам, колкото и да искам, не мога да си го позволя.

А Рекс си поживя много добре. Учудващо дълго-16 години. Пиеше с нас шампанско на Нова Година, хапваше си каквото и ние, редовно му преглеждаха зъбите. Дори когато бях бременна много обичаше да лежи на корема ми и скимтеше отчаяно когато тръгвах някъде без него. От време на време е хубаво да знаеш, че някой така предано те обича. Макар и куче.

Какво мислиш за „Господари на ефира", преди време беше чест гост в предаването?

Мисля, че това е един доста добър продукт със сериозен бюджет, екип и съответно рейтинг. Не намирам обаче, че е коректно от позицията на четящ сценарий да осмиваш работата на някой, който прекарва пред камерата в пъти повече време от теб, на живо, без сценарий, без десетки хора в грижа за медийната ти изява, без монтаж.

Аз съм горда с това, че години наред съм ставала всеки ден в 5 сутринта. Че всяка, изречена от мен дума, е била лично моя. Че съм имала връзка със зрители, пак всеки ден по повече от час и половина. Че хората, с които съм работила по това предаване, са били не повече от 3-ма души всяка сутрин. Че никога не е имало монтаж, сценарий, грим и гардероб. И това е било ежедневие доста по-дълго от историята на "Господари на ефира". Когато човек работи, греши. Когато е на живо, греши. Безгрешните са на запис или пред екрана, а не пред камерите.

Като зрител аз също се забавлявам с тях, но сами разбирате, че все пак не мога да съм безпристрастна. Да, забавни са и без съмнение имат прекрасно сценично присъствие. Моите поздравления. Не отричам и това, че за мащабите на страната ни, "телевизионните звезди" наистина станаха повече от необходимото. И че кариерата на тв водещ привлича не отговорни, а жадни за слава и аплодисменти хора. А това е работа. Като всяка една друга, само че доста по-рискова и важна.

Имаш ли хоби?

С оглед на настоящото ме ежедневие единственото, за което преди сън или по време на път, ако не шофирам, е да прочета някоя хубава книга.

Караш ли кола, добър шофьор ли си?

Да, имам книжка отдавна, но сериозно карам от лятото на миналата година, когато по време на кампанията навъртях такъв километраж, че после свят ми се зави като теглих чертата. Аз самата не мога да преценя, но тъй като съм получавала похвали и то дори от човек, който е твърдо убеден, че жените не стават за нищо зад волана, мисля, че може би наистина се справям доста добре.

Не съм рисков шофьор, внимавам много, давам път, не бързам излишно. Важното е да стигнеш закъдето си тръгнал. Имам горчив опит и пример пред себе си, така че определено не съм луда глава по шосетата. Одобрението на майка ми, която беше категорично против притежанието на автомобил, също ми дава увереност, че няма опасност от присъствието ми на пътя. Знаете, родителите са най-притеснителни за сигурността на децата си.

Имаш ли женски слабости, как се глезиш?

Нямам време нито за слабости, нито за глезотии. За съжаление. Дори на едно кино ми се случва да ида няколко пъти годишно, а за козметични процедури да не говорим. Разкрасяването обикновено пак е в мои ръце и в домашни условия, обикновено във време на денонощието, в което никой козметичен салон не работи. Няма как.....

Рецепта за чист дом?

Обич. Обич към дома, към семейството, към себе си. За мен няма друго така свещено и скъпо място като дома. Независимо дали е 20 или 200 квадрата, палат или квартира. Когато имаш желание, винаги ще намериш кога и как да го приведеш във вид, който да те кара да се гордееш. Много чист въздух и зеленина без съмнение са незаменимите помощници за това.

Сподели с нас нещо интересно, за което никой журналист не се е сетил да те попита?

Хахаха, много неща не са ме питали. По-скоро ми се задават все едни и същи въпроси. Никой не ме попита щастлива ли съм, лесно ли е, каква е цената, с какви мисли лягам и с какви се събуждам... много са... аз съм човек като всички останали. Животът ми въобще не е толкова лъскав и прекрасен, колкото често се изкарва и представя. Зад всеки етап от живота ми и като образование, и като работа има много безсънни нощи, сълзи, нерви, старание, дори несполуки понякога. Уроците в живота са толкова много, а от разочарования никой не е застрахован. Уверявам ви, именно те за мен са доста .Не всичко е песен и рози, дори когато виждаш някой да се усмихва. Но пък ако се намръщи - каква печалба?!