Днес не е поредният досаден, работен ден. Днес не е и поредният прекрасен, летен ден. Днес е ден на мълчание, размисъл, тъга, дори гняв и поредният, в който ще си зададем въпроси, чиито отговори няма да получим. Тези, които се появяват всеки път в съзнанието ни, когато някой умира заради нелеп инцидент, който вероятно е можел да бъде избегнат. А знаем, че в страната ни се случват такива почти всеки ден, като за повечето дори не научаваме. Или дори да научим, просто ги подминаваме, защото не става дума за някой наш близък. Не става дума за нашия син, брат, съпруг или баща, а за поредния човек, който ще си остане някъде там в черната статистика и в новинарските репортажи. Никой не обича тъгата, но нека не мълчим, когато пред очите ни загиват онези, които всеки ден се борят за нечий живот, дори с цената на своя. Те нямат имена, те са просто героите на деня, които са силни, когато всички ние сме слаби и безпомощни. И в името на тази смелост много от тях намират смъртта си.

Днес е ден на траур в памет на поредните двама герои, загинали твърде рано, защото са били твърде отдадени на дълга си – Валери Димитров на 48 г. и Антон Гръбчев на 34 г. Те намериха смъртта си по време на изпълнение на работните си задължения като горски служители вчера след избухналия огнен ад край село Петрово. Пожарът все още бушува, а оправданията са много. И какъв е резултатът – безброй щети, пожарникар в болница с 24% изгаряния и два отнети човешки живота.

Да, природата е стихия, която не можем да управляваме винаги. Горските пожари са непредвидими, а районите достатъчно стръмни и сложни, за да бъдат предприети бързи адекватни действия. Казах ви, обяснения много, а най-лесното решение сякаш е недостижимо. Или поне така изглежда, макар и годината да е 2021-ва и да живеем в света на технологиите и удобствата. Не се досещате за какво намеквам? Ами чували ли сте България да разполага с хеликоптери за гасене на пожари или пък за спасителни такива, които да издирват изчезнали хора в планината? И аз не съм. А пък, струва ми се, добра работа биха свършили, като знаем, че пожарите у нас се гасят в период не по-малко от 10 дни. И дали няма да има по-малко пострадали и по-малко приключили човешки животи, ако служителите имат шанса да реагират по-бързо и ефективно? Мисля, че отговорът е очевиден.

Но къде сме тръгнали да говорим за хеликоптер, като от бащата на загиналия Антон Гръбчев научихме, че те нямат дори обезопасени дрехи, които да ги предпазят максимално от огъня. Цитирам: „Защо не ги снимате горските как са облечени? Викнете един горски да видите как е облечен. Една цигара да му опреш на дрехата и ще се запали целия. С една цигара“, казва бащата. Не мисля, че има нужда от повече думи. Само ще добавя, че е смешно да се повтаря „Работа, работа, работа“ от определени лица, които показват единствено „безотговорност, безотговорност, безотговорност“.

Екипът ни отправя искрени съболезнования към семействата на загиналите Антон Гръбчев и Валери Димитров и призовава вас да казвате поне по една добра дума за тях и всички герои на деня всеки път, когато осъзнаете в какъв абсурд живеем. Нека мислите ни бъдат с тези хора, които са загинали и с тези, които всеки ден стават и се приготвят за работа, без да имат сигурността, че ще могат да се приберат у дома след изтичането на смяната им. Тези, които ще повикате за помощ, когато изпаднете в беда и за които държавата ни не мисли нито миг. А те просто са герои без имена. Нека ги уважаваме повече, нека бъдем до тях.

Започнах с думите, че днес не е поредният работен ден. Знаете ли, днес не е и просто тъжен ден на траур. Днес е денят, в който загиналият 34-годишен Антон Гръбчев е щял да предложи брак на приятелката си. Уви, съдбата или престъпната безотговорност на по-висши от нас, реши друго. Антон загуби битката с огнената стихия, но до последния си миг е бил на първа на линия. Без страх, без мисълта за утре, защото той е там, за да бъде силен, когато никой друг не е. И това е краят на два живота, поредните смели мъже, които ви моля да не забравяте. Днес е трябвало да бъде щастлив ден за едно бъдещо българско семейство и продължението на една красива любов. Уви, днес е ден за мълчание и молитва...

Четете още: Има ли надежда? Въвеждат уроци по хубав живот в БГ училищата от тази есен