Една бременна жена пропътува 200 км, за да роди своето второ дете. И това се случи в нашата прекрасна родна държава, в която всичко процъфтява. Особено здравеопазването.

Така де. Всичко е под контрол, нали това ни обясняват от телевизора ден и нощ. Борим се със страшния коронавирус, борим го, преборваме го даже и всичко е в ред и графици. Няма повод за притеснение.

Да, но докато някои режат ленти на кабинети за ваксинация, цоцнати насред тротоара в една странна палатка като във военно време, една жена се моли да не ѝ се случи случка, за да може да гушне своето бебче.

На 10 декември, в дъжд и буря, един възрастен мъж тръгва да търси медицинска помощ за своята снаха. Притеснен е, защото са му поверили два живота. И защото се оказва, че болницата в Ямбол не работи. Не приемат, заради болни лекари. Ама никой не се е сетил да ги уведоми. Само че ако дължаха пари на НАП дори за една неплатена здравна вноска, щяха да им изпратят поне три заплашителни уведомления. Нали?

И човекът отива в Стара Загора. И там не ги приемат. Казали им да изчакат до сутринта, когато ще има лекар, който да прецени дали да приемат жената.

И сагата продъжава. Човекът пали колата и тръгва за Бургас. Има ли избор? Не. Няма. Носи отговорност за два човешки живота. А те са безценни. Сигурна съм, че ако трябваше, щеше да отиде и до Китай. Все пак внучето му е там, в корема на мама. А помощ отникъде няма.

Слава Богу, в Бургас ги приемат. И жената ражда. Живо и здраво детенце.

Хората не се сърдят. Няма да съдят никого... А трябва! Защото докато не се сърдим, ей така ще е. Ще ни прехвърлят от една болница на друга, пък който издържи, издържи. Какво тук значи някакъв си човешки живот.

Ама че ръстът на раждаемост е нисък, че застаряваме, че всеки нов живот е безценен - на кого му пука! Коронавирус е. Другото няма значение. Важното е дейност да се отчита. По важните "проекти".

Смях се преди време на една приятелка, която ми каза да не мрънкам, че имам хрема, щото сега друг вирус нямало, само коронавирус. Обаче то моят кахър, бял кахър. Но да не се чудите после защо все по-малко млади хора искат да раждат. И я родят едно дете, я не... Или защо искат да напуснат държавата. Дори в период на карантина. И не, не обвинявам лекарите. Защото и на тях им е писнало. От бюрокрация, от липсата на хора, от липсата на какво ли не. Години наред, поне 30, тези, на които сме поверили държавата и живота си, не успяват да се погрижат за здравеопазването. Да го направят модерно, отговорно към живота на хората и към труда на медицинските работници. Плащаме без да знаем за какво, а когато ни се налож да влезем в болиница, теглим потребителски заем за консумативи, избор на екип и още, и още, че и връзки търсим. За всеки случай. И докога така?

Не е ли време нещо да се промени? Да се промени отоншението ни към нас самите дори. Към живота. Нашият и на децата ни.