Ще има ли, или няма да има абитуриентски балове тази година – това е въпросът! И като всеки един съществен казус в родината ни, поставен през последните два месеца, решението около него е меко казано интересно. Как пък веднъж не се научихме да не прибързваме и да преброим поне до 3, преди да вземем важно решение да броят ли абитуриентите ни до 12, или не? И защо не помислихме, че разхлабването на едните мерки, съвсем логично води до разхлабването и на други?

Нелогичното решение, относно отменянето на баловете, но пък разрешаването на изпращането в училище, е напълно в тон с всички останали противоречиви мерки за сигурност, взети през последните седмици.

Ще има изпращания – няма да има балове. Ще има безплатни шезлонги – няма да има безплатни шезлонги. Носете маски – не носете маски. Отидете в парка, но не сядайте по пейките – можете да сядате само в градския транспорт (където няма нито слънце, нито въздух). Ще има карантина за сънародниците, избрали да почиват в Гърция, но няма да има карантина за чужденците, дошли на екскурзия в България. Дали пък ако хората, от които зависят решенията по тези въпроси, мислеха малко по-продължително и обстойно, вместо да се втурват да дават изявления, от които после да се отмятат, нямаше да бъде по-добре?

Тазгодишните абитуриенти определено са един по-различен випуск, който ще запомни нощта на бала си с липсата на такъв. Но пък за сметка на това всички ученици ще се съберат в двора на училището си за последно, барабар с възрастните си преподаватели и директори. Нима това не е струпване на хора?

Със сигурност новината, че изпращането е разрешено, е била изключително радостна за учениците, които не са спирали да мечтаят за деня, в който ще преброят до 12. И не можем да ги обвиняваме за това, че са се преборили да имат тържество за последния учебен ден, като са изпратили писмо до премиера. А защо мислим, че те не трябва да имат бал, като в момента кафенетата по Витошка гъмжи от народ? Може би броят на седящите по масите (разбира се не върху меки възглавници, както разбрахме от брифинга с министъра на здравеопазването) на няколко заведения в центъра сега не е по-малък от един випуск. А да не би в метрото сутрин да има по-малко струпване на хора, колкото има на един бал? И как отворихме кръчмите, но забранихме баловете? Наистина интересен подход.

Друга добра новина за много родители е, че се очаква детските градини да отворят врати до дни. Това е чудесно, но как децата, които от два месеца не са излизали навън и жадуват за игри, ще могат да спазват дистанция помежду си? Няма страшно, „лелките“ ще се справят. Дали ако министърът беше помислил до 3, преди да даде този отговор, нямаше да е по-малко срамно...

Бихме могли да продължим още дълго с примерите „може това, не може онова“ и всички те ще звучат смехотворно. Но има ли смисъл, когато така и не се научихме да мислим, преди да решаваме? Когато сме побързали да броим до 12, без да сме се научили да мислим до 3...

* Раздаваме супер подаръци! Спечели комплект за красива коса, като харесаш нашата Инстаграм страница. Виж как да участваш тук: