Снощи той получи най-голямото отличие в кариерата си. „Златната топка“ за най-добър футболист на Мондиал 2018 отиде в ръцете му. И въпреки голямото признание очите му бяха все така тъжни, както и преди началото на финалния мач на Световното, където той беше едно от главните действащи лица.
Неговото име е Лука Модрич. Снощи той защитаваше цветовете на Хърватия, която достигна за първи път в своята футболна история до финал на голям спортен форум.
От няколко дни насам името на Лука Модрич се споменава все по-често по родните и чуждите медии заради случка от 1991 година. Именно тогава дядото на Модрич, чието име той носи, е убит от сърби. А 6-годишният тогава Лука отива да живее със семейството си (с родителите си и двете си сестри) в евтин хотел на остров Иж, след като семейната къща е изгорена. По онова време в родния си град Задар той често чувал шума от голямата Югославска война. А в минутите на тишина излизал навън и тичал след топката. И очевидно доста е тичал след нея, а и шансът е бил на негова страна, за да мине през отбори като Динамо, Тотнъм и днес - Реал.
Появиха се и документални кадри с малкия Модрич. Те бяха разпространени от автора на лентата Павле Баленович, който е снимал навремето документален филм за вълци, като в кадрите му е попаднал и малкият тогава пастир Лука, който пасял кози в планината Велебит в Хърватия. Баленович уверява, че момченцето от кадрите е именно знаменитият сега хърватски национал Модрич.
От пастир на кози Лука Модрич се превръща в звезда в един от най-популярните клубове в света „Реал Мадрид“, където месечно се разписва срещу никак нескромна сума, която отива в банковата му сметка. На 32 той вече е достатъчно богат, за да си позволи каквото пожелае и да не си спомня за периода с козите.
Въпреки че е футболна звезда, Лука никога не се натрапва на зрителя. Той не изпъква на екран като Роналдо и Меси. Не блести с красива прическа и снажно телосложение. Невинаги аплодисментите са за него. Не потиска останалите 10 свои съотборници на терена.
Същият е и когато играе за националния отбор на Хърватия. Всички знаят името на капитана, но той остава свит в сянката на своя звезден ореол. Единственото, което всеки път изпъква на преден план, са тъжните му очи, сякаш пълни със сълзи. Кадър с точно този поглед ни показаха от Русия малко преди големия финал на Мондиал 2018 между отборите на Хърватия и Франция. Същия кадър видяхме, когато той получи отличието си за най-добър играч на това Световно по футбол.
Може би е бил тъжен, че неговата Хърватия бе на крачка от Световната титла и остана втора. Или вероятно е бил замислен какво можеше да бъде, ако... А може би си е просто такъв. Обикновен. Непретенциозен. Ненатрапчив. Защото понякога трябва да има и такива футболисти.