Автор
Веселина Петрова

Мамо, мамо - моля те да ходя без маска!

Да, ето я есента. Вече е на прага ни. А с нея и новата учебна година. И притесненията. Не само за децата. От миналата година основните притеснения вече са за родителите. Дали ще я има тази учебна година, дали ще е присъствена, с маски ли ще е, без маски ли, ще купуваме шлемове... И по-лошото – колко време ще бъде присъствена?

Защото вече се говори, шушука се, че след две седмици отново ще затворят училищата, а децата ще останат у дома. С любимото си вече онлайн обучение. Не знаем дали е ефективно или не, но със сигурност затруднява семействата – защото у дома трябва да има поне един родител...

Объркани сме, хем искаме най-доброто за здравето на децата си, хем искаме те да могат да учат нормално и да общуват с връстниците си. Нормално.

Трудна работа, нали?


В навечерието на завръщането в класните стаи, родители излизат на протест пред МОН заради задължителното носене на предпазни маски в училище.



СЗО препоръчва носенето на маска за деца над 12-годишна възраст.

"Децата под 5-годишна възраст не трябва да носят маски. Те не могат да ги пазят чисти, не ги носят правилно, пипат ги постоянно. Освен това въглеродният диоксид, който издишват, може да затрудни дишането им". Това заяви в ефира на Нова телевизия д-р Таня Андреева, педиатър и детски ревматолог. А аз съм напълно съгласна с нея. Не си представям децата в детската градина и яслата с маски. Това ще затрудни не само комуникацията, но със сигурност може да се стигне и до проблеми...

Според д-р Андреева „не е необходимо в училище децата да носят маски навсякъде. Те трябва да се ползват в коридорите и общите пространства".
По думите й дистанционното обучение е довело до редица проблеми. "Част от децата останаха затворени и тези, които живеят в апартаменти, престанаха дори да искат да излизат. Те се страхува да играят с връстниците си. Престанаха да се движат, започнаха да спят неспокойно, ядяха по-често", обясни Андреева.

Абсолютен факт. Зомбирахме децата си, на фона на световната тенденция за затлъстяване при подрастващите, твърде малкото им движение и физическо натоварване и твърде дългото стоене пред електронни игри, таблети и компютри. И не само това. Затварянето на тийнейджърите със сигурност води до проблеми в социализацията, дори до психични такива на по-късен етап...

Според д-р Александър Симидчиев „всяко училище трябва само да взима това решение за наложените мерки. Налагането на един стандарт за всички ученици от 1 до 12 клас е твърде общо. Трябва да имаме съобразеност с обстановката. Рисковете не са еднакви при всяко едно дете. Самите деца нямат проблем с боледуването от коронавирус. Проблемът е, че те разнасят инфекцията. За деца, които нямат проблемни контакти вкъщи, не е риск да ходят и без маски в училище".

Специалистът сподели в ефир, че коронавирусът е една идея по-тежък от грипа, но срещу него нямаме нито ваксина, нито медикаменти. Той е на мнение е, че трябва да разглеждаме заболяването от гледна точка на риска. По-възрастните трябва много сериозно да спазват мерките - носене на маска, миене на ръце и дистанциране. Хората с нисък риск пък трябва да спазват мерките, за да не разпространяват вируса.

Разбира се, всички искаме най-доброто за децата си. Всички искаме да бъдат здрави, да получат най-добрата грижа, образование, въобще да им осигурим условията, които заслужават, за да растат щастливи.

Един въпрос обаче не ми дава мира тези дни... Добре, в световен мащаб в училища и детски градини се вземат мерки за голямото зло, наречено коронавирус. А дали има изследвания за влиянието на всички тези антивирусни и дезинфектиращи препарати, с които няколко пъти на ден се почистват чинове, масички в детските градини, играчки... У дома много от нас дават луди пари за екологично чести и щадящи лигавиците и кожата препарати... А сега ежедневно подлагаме наследниците си на влиянието на препарати, които със сигурност навлизат и в лигавиците и в кожата. Даваме ли си сметка за това? И има ли кой да ни каже кое и по колко е безопасно?

А вие? Притеснявате ли се и от какво? Повече или по-малко? Хайде. Нека си го кажем откровено. Колко още можем да живеем по този начин? Колко и докога? Ама честно!