Тази година ще се запомни. И с дистанционното обучение, и с липсата на приемни изпити за ключови специалности и със забраната на абитуриентските балове.

Всеки младеж чака с нетърпение бала. Не само, заради тоалета, заради броенето, което толкова дразни възрастните, но и заради емоцията. Емоцията, която те кара да се чувстваш пораснал. И ти дава крилете, с които да полетиш напред и нагоре. Емоцията, с която влизаш в живота на големите.

Абитуриентите тази година бяха прецакани. Няма купони, няма пиене, няма танци.

Сал едно постно изпращане в училищния двор. На разстояние, при всички мерки за безопасност.

Но те са млади, те са бунтари, те не спазват правилата. И го доказаха. Колоните от автомобили направиха шумно шоу в центъра на София и по бул. "България". Събраха се пред храм-паметника „Александър Невски”. Оттам обаче полицията ги изгони, заради организирания за пореден ден митинг. Но абитуриентите не се дават лесно. Преместиха се пред НИМ.

Съгласете се. Полага им се. Голяма мъка беше това онлайн обучение. Как да не ти се прииска да се покажеш пред приятелите, като три месеца си спазвал дистанция. Общува им се на децата, дивее им се. Повече няма да бъдат абитуриенти. Свърши се. Оттук нататък животът ще мачка, ще ги дърпа към дълбокото и ще трябва да се борят. Да учат или да работят. Ако има какво. Ще трябва да пораснат.

Затова ги разбирам. И аз съм била абитуриентка. По наше време бяхме гъзари – имахме две вечери. А сега - с маски, с ръкавици. Това живот ли е! Да падат маски и задръжки, животът е пред вас, момчета и момичета.