От два дни социалните мрежи врят и кипят. Причината? Въвеждането на т. нар. зелен сертификат. Разбира се, мненията са разнопосочни. И, разбира се, всеки има право на мнение - когато се отнася лично до него. Затова постове от типа - "хайде, заради децата си го направете", "жертвайте се", "да се върнем към нормалното", мен лично много ме дразнят. Защото аз не искам да се жертвам, искам да получа качествено здравеопазване, медицински аргументи и достатъчно добро, адекватно отношение.
Днес, минавайки край един от столичните молове, видях опашка от хора, които чакат за сертификат… Не защото искат, а защото нямат избор. Притиснати са в ъгъла и трябва да направят крачка напред. Или назад. Но за мнозина “назад” не съществува. Защото иначе ще загубят работата си.
Рано сутринта пред болниците имаше опашка от медицински лица, които чакаха за тест, за да влязат да лекуват пациентите си. Сервитьори, хора, работещи на гише, учители - всички те са пресирани да вземат решение.
Да. Пандемия е. И да. Има болни. И да, здравната система страда. Но тя страда от 30-40-50 години. И да - на първо място по смъртност сме в Европа. Били сме на първо място и през далечната 2010 година.
Всички знаем, че стресът води след себе си куп здравословни проблеми. Стресът, който ни причинява това шеметно ваксиниране, също има своите последствия. Стрес, тревожност, недоверие… Колко можем да понесем? Като хора, като общество? Разделението също носи стрес. Упреците, соченето с пръст също. Нарича се психически тормоз. А той води след себе си куп здравословни проблеми. Например, хашимото.
Хаосът не е свързан само с това, че се чувстваш притиснат да направиш нещо, което не искаш, не си убеден или не си готов да направиш.
Добре, изкарала съм си зелен сертификат. Обаче как ще докажа, че е мой, като човекът в мола няма право да ми иска документ за самоличност? Т.е. с един сертификат днес в мола могат да влязат всички.
А ваксинационните центрове като бараки на улицата - те при какви условия съхраняват ваксините? Спазени ли са всички изисквания, някой проверява ли ги? Имаше изискване за температура, например. А срокът на годност? Някой следи ли го? В началото бяха бусовете, сега са фургоните... Ама тия ваксини в срок ли са? Пресни ли са? Или са на финала на срока им за годност?
Ваксинират ви. Някой проверява ли вашето здравословно състояние и досие? На какъв принцип решавате коя ваксина да си поставите? На тука има - тука няма? Когато искаш някой да приема теб и твоите мерки сериозно и безрезервно, трябва ти също да си точно толкова сериозен и на ниво - професионално. Нали? Трябва да си подготвен с нужните факти, медицински, не да поставяш ограничения. Да си готов с комуникационна кампания. А не да насаждаш страх. Страхът поражда съпротива, не доверие.
Да, хората не вярват. Как да вярват на държава, която е “изпращала” децата им на почивки, а в същото време някой е прибрал парите за тях? Народът ни има куп поговорки за подобни случаи. И всички те са много мъдри. От “Каквото повикало, това се обадило” до “Един път стомна за вода, втори път - стомна за вода, на третия път стомната се счупила”. Или пък "Прекален светец и Богу не е драг".
И не бързайте да съдите. Лесно е да се съди, но първо се опитайте да влезете в обувките на другия. Преди да посочите с пръст, опитайте се да се поставите на мястото на другия. Защото пандемията ще отмине, а ние трябва пак да можем да се гледаме в очите, нали?
Много е хубаво, че се прави нещо за народа. Но е важно този народ да е съгласен с това, което се прави, да е сигурен в тези, които му мислят доброто. Помните хан Кубрат и многото съчки на едно място, нали? А то, България все ще я има. С нас или без нас. Важното е обаче какъв пример даваме на тези след нас и какъв завет им оставяме.
Освен стрес, има куп други неща, които съсипват здравето ни, а оттам и здравната ни система. Като лошото, нездравословно хранене, "второто" качество продукти, които се лансират на нашия пазар, за разлика от тези в страните от Европа, липсата на условия за спорт при подрастващите, липсата на достатъчно адекватни програми за превенция, липсата на медицински кадри в малките градчета и села, скъпите продукти от т.нар. потребителска кошница, скъп ток, скъпо парно, скъпи учебници...
Инфлацията е повече от непоносима. Пенсиите са ниски. Заплатите нереални, спрямо цените в магазините. Бизнесът боксува. Няма мерки, няма план, няма перспектива.
И представете си как едно семейство ще отглежда здрави деца, ако майката и бащата вземат заедно 1600-1700 лева. За кое ще им стигнат? За риба два пъти седмично, за качествено месо, за това да заведат децата си на танци, баскетбол или атлетика? Не. Ще си купят по две кебапчета от 40 стотинки, две мазни банички или хляб за 80 стотинки, в който има повече подобрители и овкусители, отколкото ценни вещества. Резултатът? Болно население.
Стрес, безпаричие, кредити, лоша храна, лошо здравеопазване. Болен народ. Интересува ли се някой? Едва ли. Ако се интересуваше, нямаше да сме на този хал. Нямаше. И тогава можехме да се сравняваме с Европа. И тогава можеше и да има повече ваксинирани. Евентуално...
