Автор
Веселина Петрова

Надежда всяка тука оставете - реквием за едно умиращо здравеопазване

В пандемия сме. От месеци се говори за проблемите на здравеопазването ни. От месеци една или друга институция, министър и какво ли още не ни убеждават, че системата е натоварена, че не издържа, че трябва да пазим своите медици... И ние, разбира се, сме съгласни. Защото и лекарите, и сестрите, и санитарите са нечии майки, баби, сестри.

Но... Винаги има едно голямо "но". Този път то е ето за онези големите пари, които все им обещават на сестрите, а те така и не стигат до тях. Дали заради важни покупки на хеликоптери, самолети, дали заради сметките за магистралите... Няма значение защо. Важни са фактите. И точно фактите събудиха гнева на хората в социалните мрежи, когато една сестра публикува сумата, която получава на месец.

Фишовете на заплатите на двете медицински сестри от Поморие направиха малка буря във фейсбук. Буря от възмущение. Само за часове стотици споделиха снимката на платежния документ, от който става ясно, че сестрите получават наистина мизерно заплащане, разказва Нова тв.



Сестра Дида Москова решава да покаже фиша си в социалните мрежи. Тя работи в отделението по хирургия. Същото е положението и с нейната колежка Христина Ангелова, която работи и в COVID-отделението.

„Само обещания, заплатата я видяхте на фиша. Значи аз получавам по-малко от една санитарка като операционна сестра. За прослужените години 156 лв., 26 лв оперативни, 650 лв. основна заплата и всичко по карта е 640,02 лв.”, разказва Москова.

А отделенията са пълни...

„Когато си получим заплатите, е много зле. Няколко дни е много неприятно. После пак продължаваме да се усмихваме, защото това всъщност ние сме си го избрали и сме решили да е така. На мен повече ми горчи това, че не ни вярват, че постоянно ни обиждат, ние затова ги показахме тези фишове, за да видят хората, че наистина е така, че не е за пари”, споделя още Христина.

Е, да, не е за пари. Но всички знаем, че сиренето в магазина е с пари. И че с тези пари трудно се храни семейство. А работиш за здравето на другите в условия на страхотно натоварване и криза, пляскат ти и те дават за пример.

Ами някак ми е твърде тъжно. Да не кажа безнадеждно. И да, знам, че има много хора с ниски заплати. И за тях ми е тъжно. Но още по-тъжно ми е, че онези, които трябва да мислят за това, ще се на топло и на пълна маса по празниците. Защото навреме си увеличиха своите заплатки. За това ми е тъжно. И болно.

Ама нейсе. Вярвам, че всичко в този живот се връща. Направи добро, пък го хвърли, за да се върне пак при теб. И с две ръце се моля за всички хора, които правят добро. Че някой ден това добро ще се върне при тях и при децата им. За разлика от онези, които и сега, и преди все за себе си мислят...