Писането и четенето са най-великите средства, които са тласнали човечеството по пътя на духовното развитие и себепознание. Те са плодовете на разума и следите на човешката памет, ярките доказателства за заложения дълбоко в човешката същност порив към познанието и усъвършенстването.

На днешния празник, посветен на основоположниците на българската духовност и култура – братята св. св. Крил и Методий, си припомняме една тревожна статистика, касаеща грамотността сред подрастващите у нас. Според резултати от Международно изслeдване на PISA функционално неграмотни към момента се оказват 41% от участвалите български ученици на 15 и 16-годишна възраст. По този повод се и запитахме – кои са най-често допусканите граматически грешки в българския език и какви прийоми да приложим, за да не ги допускаме:

1. Пълен и кратък член

Това е езикова практика, която затруднява много голяма част от българите. Често можем да срещнем табели с надписи: „Булеварда е в ремонт”, „Магазина се премести”, „Концерта се отменя” и т.н.
За да не грешим, достатъчно е да се запитаме кой извършва действието. Този, който извършва действието, трябва да получи пълен член. Ако не го извършва, получава кратък член. По този лесен начин разбираме кой е подлогът в изречението. А подлогът или сказуемното определение винаги завършват на пълен определителен член.

2. Бройни и редни форми на съществителните

Тези грешки се допускат както в правоговора, така и в правописа. Често в новинарски емисии, текстове или заглавия можем да чуем или прочетем за "двама депутата", „няколко музиканта” или "петима студента", което е неправилно.
Простичкото правило в случая гласи следното: Бройна форма имат съществителните имена от м.р., които означават неодушевени лица, абстрактни понятия или предмети и завършват на съгласна. Например: "два сезона", "пет начина", "няколко съвета". Съществителните имена, които означават лица (одушевени), имат само форма за мн.ч. след числителни бройни имена. Например: двама писатели, трима музиканти,четирима ученици, петима композитори.

3. Често допускани грешки при използване на главна буква

Под влияние предимно на английския език, често и българските думи получават главна буква, но това не е правилно. С главна буква се изписват същински и несъщински собствени имена, първата дума от изречението в текст, някои нарицателни съществителни, както и думи, върху които пада логическото ударение. Подробности около правилното изписване на главна буква, най-точно можем да научим от Нов правописен речник на българския език на Института за български език при БАН.

4. Най-често допусканите грешки обаче не свършват до тук:

- Двойно „н”

Двойно „н“ („нн“) се появява само в случаите, когато прилагателното в мъжки род завършва на „-нен“. Тогава е-то изчезва и двете „н“ се сливат в „нн“. Пример: ценен >> ценно, ценна. Ако обаче прилагателното в мъжки род завършва на „-ен”, в ж.р. и ср. р. Двойното „нн” изчезва. Пример: просветен >> просветена, просветено.

Изключение: несъмнен >> несъмнено.

- „С” или „със”

! На всички ни е известно правилото, че предлогът „със” се пише, когато следва дума, започваща със звука „с” или „з”. Пример: със зеленчуци; със сол.

! Същото правило важи и в случаите, в които думата след предлога е изписана с цифри. Пример: със 7-годишен срок.

! Предлогът „със” се употребява и когато върху него пада логическото ударение. Пример: Със или без него, тя ще постигне мечтата си.

! Употребата на „със”, без да е следвано от дума със „с” или „з”, се допуска и в поезията.

5. Най-често допускани грешки при запетаи

- Запетая пред „или”

! Пред "или" не се пише запетая, когато съюзът е употребен еднократно и свързва непосредствено две еднородни части или две прости.

! Запетая се пише в случай, когато „или” се използва два пъти в изречението под формата на варианти за избор. Пример: Или тръгваш с нас, или оставаш тук.

! Когато „или” се употребява като пояснение на предходния израз и има значение на същото, но казано с други думи, пред него също се поставя запетая. Пример: Тайните на макиажа, или как да бъдем неустоими.

- Запетая пред "и"

! Когато първото от две прости изречения, свързани със съюза "и" (същото се отнася и за съюза "или") завършва с вметнат израз, който се отделя със запетая, пред него се пише запетая. Пример:Аз забравих, разбира се, и пропуснах срещата.

! Когато първото от две прости изречения, свързани със съюза "и", завършва с обособена част, пред него се пише запетая. Пример: Децата гледаха, унесени в мислите си, и мечтаеха.

! Ако едно изречение започва с дума като "ако", "когато", "където", "който", "защото", "че", "за да", то изречението е сложно и трябва да открием къде завършва първото просто, за да поставим запетая. Пример: Когато пораснеш, и ти ще караш кола.

Разбира се, тук посочените примери са само една нищожна част от океана грешки, които волно или неволно допускаме, било то поради незнание, или поради неглижиране на граматическите правила. Затова никога не забравяйте! Пишете правилно, защото казаното се забравя, но писаното остава!

Четете още: Азбука на новите думи