Не гледайте в чуждата чиния, гледайте как да напълните своята!

22 май 2022 | 08:00
1027
1
Unsplash
1

Светът е полудял. Светът отдавна не е мястото за живеене, което сме искали да бъде. И няма да бъде. Светът отдавна е по-красив за имащите, понякога - и за можещите. Някъде някой води война, друг се опитва да оцелее, трети мрънка, че не е справедливо. Но проблемът не е толкова в справедливостта, колкото във факта, че винаги гледаме в чуждата чиния. Не се опитваме да напълним своята, а гледаме в чуждата.

И това не е само българска черта. Човешка е.

Ето, имаме у нас бежанци. Не са първите. Украинци. Държавата решава да им осигури определени условия на пребиваване, ние сме против. Веднага опонираме колко сме бедни, как не мислят за нас, а дават на тях - чуждите...

Уж беше за месец, после - за два. Оказа се, че това войната или както тям му казват, не е проста работа. И не свършва за толкова, колкото на нас ни се иска, за да успеем да бъдем точно толкова време милосърдни. И не е нужно.

Проблемът не е в това, че държавата дава на тях, проблемът е, че години наред ние свикнахме да живеем в мизерия, под масата, с рушвети, с болка, с липсата на самочувствие, с определението "лош материал", "втора ръка хора"...

Разбира те ли? Не е проблемът, че дават на тях. Проблемът е, че от години на никой не му пука за нас, а ние си живуркаме криво-ляво и нагаждаме според ситуацията. Но не правим нищо, за да променим тази ситуация. Нищо. Кръгла нула.

Не протестираме, не търсим начини да подобрим доходите си, не изискваме от работодателите нужното уважение - като заплащане, осигуровки, грижа. Просто оцеляваме. А когато се случи една такава малко извънредна ситуация, изведнъж се събуждаме от сън и рязко започваме да плюем, да роним сълзи и да заливаме социалните мрежи с коментари и злобни публикации.

Ами излезте от дупките си и направете нещо. Научете децата си да не драскат по сградите, защото са на всички. Покажете им красива среда, в която могат и трябва да живеят. Дайте им любов, дайте им мечти, не цици и устни. И бъдете до тях. Ама истински. Не виртуално.

Щото те украинците ще си отидат един ден. Но ние ще останем. И ще сме си все същите. Мизерни, злобни и надничащи в чуждата чиния.

Коментари

1
  22 май 2022 | 10:59 отговор
 

Най-хубаво е всеки да си гледа в своята паничка, но у нас е тъкмо обратното. Българина обича другия да е зле.

 

Добави Коментар

Най-четени