Ние, различните, не искаме много от вас – еднаквите. Просто не искаме да ни натрапвате вашата еднаквост. Защото Бог сътворил Човека от кал и от реброто му направил Ева. И като видял, че са различни разбрал, че е хубаво това и им рекъл да се плодят… Дали е Бог, или е Природата, но, който и да е той, е наредил различните да се събират и да правят потомство. А еднаквите да си съперничат в борбата за различния от тях пол и така да създават потомство. Вярно е, че науката върви напред и има различни начини на създаване на потомство, но на базата на различието. Защото мъж не зачева от мъж, и жена не зачева от жена.

Дори това да е инвитро. А вие отнехте сега и правото на различните да продължаваме рода си в прайдове. И по този начин да възпитаваме и отглеждаме децата си. Всъщност, лошото е, че посягате и на тях в стремежа си да ги направите еднакви. Защото вашето характерно състояние е еднаквостта – един пол, един манталитет. Ние не демонстрираме нашата хетеросексуалност. В нашите прайдове ние се учим по подобие на лъвовете, как да продължаваме рода си, как да възпитаваме поколенията си. Те се учат от нас и така оцелявяат. Защото Природата си иска своето. Един от начините да се самоубием като човечество, е да станем еднакви с вас. Вие искате равни права с нас. Имате ги. Никой не ви е забранил да се обичате. Но на „прайда“ – защо така го наричате? – вие демонстрирате сексуалност. Демонстрирате извратеност. И това вече е притеснително. Това не е карнавал, това не е маскарад. Вашите движения, облеклото ви – всичко говори за сексуалност. Меко казано – за непристойност. За предизвикателство, за показност. Преди много, много време, в Кремиковци, работих с баща и син. Турци. Осман и Бейхан. В продължение на години влизахме в банята с бай Осман, изкъпвахме се и когато той се облечеше и излезеше навън, влизаше в банята Бейхан, синът му. Попитах го бай Осман защо не влизат заедно и той, почти по Фройдистки, но съвсем простовато отвърна, че, ако влезе със сина си, той ще си представи как го прави с майка му. Много хора биха се учудили сега. Но след този случай аз не позволих на децата ми да ме видят гол. Никога. Човек трябва да има интимен живот и ние, различните, искаме да ни оставите тази интимност. И защото любовта – ако тя съществува при вас – е едно от най интимните човешки чувства. Бъдете интимни и вие. Не ползвайте партньора (партньорката) си като инструмент на вашата показност. Като инструмент на вашата еднаквост.

Вие, еднаквите, които, не знам защо се смятате за различни… Толкоз…

Автор: Автор Христо Стоянов, писател