Автор
Марина Стоименова

Не забранявайте „опасните породи“ - забранете опасните собственици

Всеки път, когато се случи инцидент с куче, нападнало и нахапало човек, целокупният народ капацитетно скача и започва да раздава присъди – за съжаление, твърде емоционални и непремерени по отношение на животните. Тази реакция, разбира се, е обяснима, особено когато жертвата е 7-годишно момченце.

Историята вероятно е известна вече на всички, гледали новини през последните дни: в двора на столично училище домашно куче порода ротвайлер напада едно от играещите деца и го нахапва жестоко.

Детето постъпва в „Пирогов“ със сериозни разкъсвания и уплах, който може да му остане като травма за цял живот. Ужасно, наистина, особено ако са верни думите, които, твърди се, детето казало на баща си: „Тате, обещай ми, че като се приберем, никога няма да излизам от къщи...“

Предвид случката, можем да проявим временна толерантност към неизменно последвалия призив за забрана на определени породи кучета, разбира се, начело с ротвайлера. Но съвсем друг въпрос е дали това е умно решение. И дали в саморазправата с кучетата за сметка на отговорността на собствениците им не се крие голяма доза неразбиране на проблема.

Специално за ротвайлерите, настройката срещу тях се дължи донякъде и на медийното отразяване на такива ужасни събития, в които неминуемо се търси сензационност. Ако животното е немска овчарка, доберман или дог (които са в топ 10 на агресивните породи) медиите винаги съобщават „куче нахапа човек“, но ако животното е ротвайлер – заглавието задължително е „ротвайлер нахапа човек“.

Вярно, ротвайлерите са много специални кучета – и го казвам като човек, който отглеждаше ротвайлер в продължение на 12 години - от първите му дни до смъртта му. Затова мога най-отговорно да заявя: това са едни от най-прекрасните и отдадени животни, които можете да имате, но, за съжаление, голяма част от стопаните на тези кучета не могат да поемат дори и минимална част от отговорността, която се изисква за възпитанието им.

Ротвайлерите са свръх-чувствителни към собствениците си и буквално попиват техните навици.

Ако сте добри с тях, те са добри към вас и към околните. Ако обаче постъпите несправедливо с такова куче, знайте, че то ще си отмъсти... като нахапе някого или нещо. Ако не сте достатъчно отдадени на вашия ротвайлер, то тогава няма да имате контрол над него. А ако не го възпитате да следва вашите команди, приемете, че все едно разхождате „тийнейджър, въоръжен с картечница“, както се изразяват съвсем удачно във форума Quora.

Е, много хора правят именно това. И дори им харесва, че техният ротвайлер демонстрира агресивен характер навън. Дори да не ви се вярва, наоколо е претъпкано с хора, които жестоко експлоатират факта, че притежават лесновъзбудимо куче с изявено чувство за собственост.

Такива хора определено можем да окачествим като неподготвени, неуки и некомпетентни собственици, особено когато става дума за ротвайлери.

На тази порода обучението се отдава с огромна лекота. Вероятно никой не е предупредил стопанина на подобно животно, че трябва да държи кучето под наблюдение, защото то е селектирано да има изострено чувство за пазене на територия – и това е едно от основните му качества.

Вероятно точно чувството за собственост е причината гореспоменатият ротвайлер да нападне детенцето в училищния двор. Много е вероятно животното да е приело, че това място е негово лично, а не обществено, и да се е втурнало да го „разчисти от нашественици“. Няма да е странно, ако се окаже, че кучето често е разхождано именно на територията на това училище... Другият вариант е кучето да е решило да си „поиграе“ заедно с децата... Но дори в играта, ротвайлерите трябва да бъдат внимателно обучени, защото те не могат самостоятелно да преценяват силата и ефекта на захапката си.

Това са неща, които трябва да се знаят, преди да се отправят призиви да се забранява отглеждането на ротвайлери в града. Все пак не е лошо и да отчитаме и факта, че именно тези високоинтелигентни животни обикновено са сред най-добрите полицейски кучета.

Да не забравяме, абсолютно всяко куче може да бъде опасно.

Знаете ли например, че сред най-агресивните породи всъщност е... дакела? Според статистика в специализираните сайтове, един на пет дакела веднъж през живота си е нападал непознат човек, а всеки дванадесети е хапал стопанина си. Вярно, зъбчетата на тази порода са малки, за да наранят сериозно възрастен човек, но осъзнавате ли, че най-безобиден дакел без проблем може да убие, например, бебе?

И ако забраним „опасните породи“, какво правим с уж безобидните улични кучета, които най-често нападат случайни хора?
И мен веднъж най-неочаквано и безпричинно ме захапа улично куче. Както се оказа впоследствие, животното е било жестоко и системно пребивано от човек, изживяващ се като последна инстанция борец за справедливост. Резултатът: дребно и озлобено улично псе се превръща в уличен отмъстител.

Затова нека не съдим породите и никога да не мразим кучетата като цяло. Те са такива, каквито са и не могат да съществуват, ако не са между хората. Но собствениците трябва да подлежат на сериозни санкции – и дори на затвор при нужда, защото те носят цялата отговорност за социализацията на кучето и поведението му навън.

*Снимката е илюстративна.