Автор
Роси Кацарова

Нека си го кажем, ние сме виновни за Борислав...

България е потресена от поредния случай на агресия и жестокост. Този път жертвата е 18-годишно момче.

Преди броени дни абитуриентът Борислав бе наръган в гърдите посред бял ден, в препълнен тролей. Причината - направил забележка на деца, люпещи семки и плюещи по пода на превозното средство.

Нападателят е 33-годишен мъж, който, както се оказва впоследствие, е заедно с децата. Всъщност извършителят на нападението и подрастващите участват в схема. "Децата са в група с нападателя. Те нарочно цапат със семки и доматен ток седалките зад шофьора, за да може никой да не сяда там. После му спират шалтера, шофьорът слиза да го включи и в това време малките му крадат парите, цигарите и каквото има", разказа майката на пострадалото 18-годишно момче, което по последна информация рязко се е влошило и му е извършена втора операция.

Четем новините около случая и възмутено цъкаме, молейки се зрелостникът да се възстанови напълно.

Но истината е, че е лицемерно да се възмущаваме от действителността и да обсъждаме моралната деградация на обществото ни, след като самите ние сме виновни за реалността, в която живеем. Да, точно така - аз, вие, всички ние носим своята вина за намушкването на Борислав и за фактът, че вместо едно 18-годишно дете да изпитва трепети и вълнения, свързани с абитуриентски бал и кандидатстване, то се бори за живота си в Пирогов.

Каква е вината ни ли? Нека го кажем така - ако имаше будно и отговорно общество, ситуацията днес щеше да е друга. Съдебната система нямаше да е това, което е в момента, а изходът от делата, били те наказателни или не, нямаше да е пряко свързан с финансовите възможности на ищеца или ответника. Ако имаше гражданска съвест и ние като общество не си затваряхме очите пред издевателствата върху нас, върху достойнството ни, върху децата ни, държавата нямаше да се е превърнала в бухалка на определени кръгове и нямаше да си позволява да погазва морала и закона. Защото всяко неадекватно решение, нeзависимо дали е съдебно, или е свързано с избиране на председател на ДАНС, щеше да коства нечий пост.

А ако съдебната система функционираше, реалността, в която живеем, щеше да е осезаемо различна. Затова не си мислете, че проблемът е, че нападателят е от ромски произход. Българин или от малцинствата, той нямаше да посегне на дете посред бял ден, ако знаеше, че институциите функционират и постъпката му ще бъде наказана.

А какво да направим, за да променим ситуацията? Да не си заравяме главата в пясъка, а да се борим за промяна. Нека не ни е страх да възроптаем срещу беззаконието, за да няма повече деца като Борислав, който вместо да брои с връстниците си до 12, лежи днес в Пирогов.