Автор
Весела Георгиева

Ние ги раждаме, вие ги блъскате на пешеходните пътеки. А ако това утре е твоето дете?

Пореден случай на блъснати деца - близнаци, на пешеходна пътека, ни кара да мислим, че у нас животът няма никаква стойност. Дори този на децата ни. Или най-вече той.

Трудно е да се преброят случаите на блъснати пешеходци и в частност деца на улицата. И то - на пешеходна пътека. Всички сме родители. Всички треперим. Повечето от нас са и водачи на превозни средства. Повечето от нас се смятат за отговорни. Защо тогава се получава така?

Да, децата трябва да внимават. Да, те трябва да бъдат научени да спазват правилата. Да не изкачат на пътя, да не ритат топка близо да пътя, да не карат велосипед на платното.

Но... винаги има едно "но". Къде да карат, като в повечето в населени места, включително в уж добре развитата ни и уредена столица, липсват адекватни велоалеи, паркове, тротоари? Как да ги научим да спазват правилата като ние не го правим? Нали ние сме техния пример! Как да им обясним, че трябва да пресичат само и едиствено на пешеходна пътека, като половината от блъснати деца са пресичали именно на пешеходни пътеки? Как да им обясним, че трябва да спазват правилата, като дрогирани и пияни младежи помитат по пет-шест коли, а после отново са на пътя - все едно нищо не се е случило?

Последният такъв случай е от тези дни. Жена и двете ѝ деца бяха блъснати от кола на пешеходна пътека в Несебър. Децата са без опасност за живота, но майката е с комоцио. 66-годишен мъж от Свети Влас отнел предимството и ударил пресичащите 49-годишна жена от Пазарджик и двете ѝ деца – 9-годишни близначки. Бързал ли е, спешна работа ли е имал, не ги е видял ли? Ами нали пред него има пешеходна пътека? Не е могъл да реагира, да спре навреме? Толкова много въпроси.

И те ще потънат в статистиката от блъснати и осакатени, както и отишли си от този свят преждевременно наши наследници. И само майките им ще си спомнят за тях. Защото няма да могат да забравят. И няма да могат да превъзмогнат болката. Само майките.

А е време да започнат да се прилагат по-строги мерки. Не мислите ли? Време е шофьорите да знаят, че ако не внимават, ще носят наистина сериозна отговорност. Че делата няма да се влачат с години, а след това да приключат така, все едно у нас няма правосъдие. Че не могат да се качват пияни, защото след това ще има наистина строги наказания. Че ако отнемат живот, техният също ще спре за един дълъг период от време. А не просто ще останат с една условна присъда...

Защото животът е нещо много ценно. И ние трябва да го пазим. Особено живота на децата ни.

Те нямат спирачки. Но ние имаме. Не искаме повече ангели. Искаме смеха им да ехти във въздуха.