Още смърт предстои! Болестта, която остава след COVID

Има една чума, която съществува много преди COVID кризата и която ще остане много след нея. Една болест без лечение, една срамна зараза, която се разпространява и не намалява.

Вижте, чуйте:

„Не се води официална статистика, но, по данни на различни неправителствени организации, над два пъти са се увеличи сигналите за домашно насилие у нас през трите месеца, в които бяхме затворени през пролетта на 2020 г., като тогава бяха убити девет жени…“ ~ Диана Ковачева, омбудсман. 

Кое ви прави първо и най-силно впечатление?

- Огромният размер на насилие?

- Че се е увеличил два пъти за толкова кратко време?

- Думите: „Не се води официална статистика“?

- Че ¾ от хората, които отвориха този материал, за да видят за какво става дума, вече са го затворили, защото „не ги вълнува“?

...

Когато говорим за „над два пъти“, знаете ли на каква първоначална основа за удвояване стъпваме? През 2018 г. 35 жени бяха убити от бой.

През 2019 г. имаше няколко истории, които „запалиха“ възмущението на българите. Понеже вече не ги помните, ще ви подсетя за две от тях.

Кремена Николова, 40-годишна, завинаги 40-годишна, убита. Ще ви припомня ето това: 

„Когато съпругът Борислав Николов е напуснал апартамента, Кремена е била още жива, сочат данните от разследването. Ако убиецът е извикал медици, вместо майка си, животът ѝ можеше да бъде спасен, коментират криминалистите“. Това се случва, след като е била пребита от бой, оставена да се бори за живота си.

Калина Симова умря на 25 години. Приятелят ѝ… не знам как да го опиша това… ще използвам пак цитати:

„[…]се е гаврил с гаджето си Калина, а после го удушил с карате хватка и преспал една нощ с трупа[…]За жестокото убийство се разбра чак на следващия ден, след като пуснал SMS на баща си и своя приятелка, че ще се самоубие. Те извикали полицията, която влязла в жилището и открила убитата девойка[…]“.

Ето ТОВА се е удвоило през 2020 г. 

Но това са „стари новини“, забравени…

Керванът си върви.

Има и още един проблем обаче…

Какво става, ако жертвата оцелее? Замисляли ли сте се? Какво става след „спасението“ или след „делото“, след „оцеляването“?

Преди по-малко от две седмици една душевноболна жена беше екзекутирана в САЩ. Малко или никакво внимание не беше обърнато в България, а и малкото внимание беше етикетирано с „изрод, умри!“

Лиза Монтгомъри е била малтретирана от детството си до края на живота си. И, съвсем не учудващо, се е побъркала. И самата тя е убила човек. 

Ако тази информация ви е прекалено „мъглява“ или не ви засяга, защото е от Америка, ето ви една „по-близка“: 

Обвинената в убийството на двете си деца в Сандански спечели делото за домашно насилие...

Малко късно… струва ми се.

Какво, не знаехте, че хората, подложени на системно насилие, полудяват?

Проблемът не е в „няколкото“ насилника. Проблемът е във вълната от насилие. Но дори това не е най-страшното. Най-страшното е, че насилието се толерира от хората и на жертвите се казва да си траят, защото проблемът им е „срамен“. „Срамота е да казваш, че те бие! Тихо сега, ще се разберете, ще се оправите! Да не ви разнасят хората!“

Това има и друг оттенък, а именно: „Сама си е виновна!“

Вечното „Сама си е виновна!“

За изнасилването, за боя, че не си е тръгнала и е търпяла. Или, че си е тръгнала и така го е ядосала. „Абе все нещо е направила, не може да е невинна. Сигурно му е изневерила, а?“

Ако е стояла – защо е стояла и търпяла! Сама си е виновна!

Ако си е тръгнала – защо си е тръгнала и е разбила семейството! Сама си е виновна!

Значи така: убийство (смъртна присъда) за изневяра; да не знае много; „Сама си е виновна“…

Я, пак ме подсетете: за какво се подигравахте на мюсюлманите?

Говореше се, че нямало нужда от промени в законодателството, че си било идеално, само трябвало да се спазва. После се заговори, че не било толкова идеално, защото при повторно насилие жертвата си оттегля жалбата или сигнала и разследващите остават с пръст в уста, нямат възможност нито за намеса, нито за разследване.

А после, за да стане още по-интересно, уж-патриотите от ВМРО внесоха искане и това законодателство, дето го имаме, да се смени така… че да отпадне „Специална закрила на дете в риск“.

• На Свети Валентин! Меган Маркъл показа бременно коремче
• Днес си спомняме за Апостола и жените, които той носеше в сърцето си до сетния си дъх
• Джоко Росич: Жената трябва да бъде жена с всяко вдишване и издишване

Това е продължение на, както се сещате – драмата със Стратегията за детето. Бурята в чаша вода, от която тези и онези, и кой ли още не изкара дивиденти, правейки се на истински политик.

Реално такива като вносителите от ВМРО са чудесен лакмус, защото те са от типа политици, които се носят по интереса на масата. Тоест: накъдето духа вятърът на общественото недоволство, доволство, мечти, желания, страхове – и те са натам, че да се закачат. Тоест: това, че те искат именно ТОВА, говори за нивото на българското общество.

Което означава, че нещата ще има още много да се развалят за в бъдеще. Тепърва ще става мрачно.

Приоритетите в България са: сеч в горите, „мъжко хоро“ в ледени води, фекалии в морето, далаверката да върви, спор с македонците на кой му е по-голяма историята, бой по малцинствата, перчене, жертвите „сами са си виновни“, изнасилените „сами са си виновни“, закрилата на децата е джендърска глупост, домашното насилие е „срамна работа“, за която не се говори и трябва да чакаш или да си отмине от само себе си, или един от двамата да умре.

На фона на всичко това… COVID. Карантина. И насилниците – затворени с жертвите си. Какво ли може да се обърка, а? За капак, разбираш, че… как беше?—а, да: „Не се води официална статистика“, но не забравяй, че законодателството ни е чудесно, е… сравнително чудесно… абе – има го. И не го оправяйте, щото „ценностите“ и „джендърите“, ама-ха!

А да: и НПО-тата са виновни за насилието, щото ходят да го документират. Ако не го документират, няма да съществува! Я, гледай – държавата, като не води статистика, колко по-добре се чувства, на никой в държавната администрация не му е нарушен сънят.

(…)

COVID е по-смъртоносен, да. Само че, ако се замислиш – съществува от година и дните му са преброени. След година или две ще е само спомен. Колкото и жертви да вземе, все някоя от тях ще бъде ПОСЛЕДНАТА. И после – край! Насилието, домашното насилие, социалното насилие – това са неща, които съществуват от поколения, вече са взели повече жертви от COVID, и когато той си отиде, те ще останат и ще продължат да взимат жертви.

А убитите деца в Сандански, майката, която се е побъркала от насилието, убитите от съпрузите си през годините – те всички съвсем скоро ще бъдат просто „стари новини“. Проблемът е, че в България няма критична маса от достатъчно ядосани хора, които да потърсят сметка от безхаберните законотворци, които се учат и си правят експерименти по имидж на наш гръб. А животът си продължава. Толкова. 

Автор: Александър Томов

Woman.bg

Сайтът за истинската жена