От първо лице: да си майка на първокласник - ставаш рано, постоянно ти се карат и нон стоп плащаш за нещо

Образованието у нас е трудна материя. Във века на технологиите и дори след преживяното онлайн обучението, няма нищо по-стряскащо от това да си майка на първокласник.

В стрес съм. Вече почти трета седмица синът ми е първокласник. Страхотно, ще кажете вие. Да, така е. И той така мисли. Казва, че е далеч по-забавно от детската градина. Но питате ли ме мене? Изтощена съм.

Вече успяха да ме накарат да чувствам вина и срам, а след една удивителна на госпожата в общата фейсбук група на класа, насочена към моето неправене на нещо, станах посред нощ да се регистрирам в системата за наблюдение на учениците, носеща милото име "школо". 

И не разбирам. Защо трябва да знам всичко. Защо трябва да участвам в безкрайни разговори за неща, които мога и да пропусна, все пак моята работа е друга. Да, аз съм отговорен родител, но не чак толкова отговорен, че през половин час да чета в какво се случва в час, извън час или какво трябва да се случи...

Добре де, как го завършихме ние това училище? Тогава нямаше фейсбук, вайбър, телефони, школо, но всички бяхме възпитани, добре облечени, навреме, сресани и без дантелени шорти под късите поли. Родителите ни работеха от сутрин до мрак и никой не получаваше онлайн отчет за това кой какво е изрязал, залепил или отговорил в час. Но завършихме и станахме хора.

И образованието ни беше безплатно. Ама наистина. Сега от първи до 4 клас пак е безплатно. Поне привидно. Защото на моичкия му дадоха едни безплатни учебници с учебни тетрадки. Ама събрахме и по 100 лева за още толкова допълнителни помагала. Кога ще успеят да ги изучат всички тези неща децата? Че те ще излязат направо бакалаври още в първи клас. Два учебника се мъдрят по Труд и предприемачество. Предприемачество? Че то у нас останаха ли предприемачи? Ние по трудово едно време що столове направихме, престилки ушихме и закачалки от ковано желязо сглобихме - без нито един учебник! Ама сега сама си сменям котлона на раховеца, ремонтирам кранчетата в банята и подменям изгорелите контакти.

20 лева за бутилка за вода (била по-здравословна), 20 лева за несесер (достоен да гений), още 5 за подложка, моливи, специални, химикали, пак специални, пастели, флумастери... 

Всъщност едва ли трябва да се оплаквам. Други майки циклиха паркет - по 100 лева на семейство. Не е шега работа. Безплатното ни образование е безплатно само в частта "научени знания". Там, въпреки скъпите помагала и допълнителни екстри", често зее дупка с размерите на черна дупка. А иначе те, децата, са си все същите. Просто образователната система се върти като земя около слънцето - всяка година нови учебници, програми, изисквания. Все по-засукани и в същото време все по-неефективни.

То не бяха магнитни математики, електронни дъски, таблети... Сложни наименования на иначе добре познатите ни предмети. А в живота - тъмнина. Нивото на познания не е като цените на помагалата - те растат, то пада. Обратно пропорционално.

Няма право да се оплаквам. Знам. Можеше да е по-зле. Например, да е пак онлайн. Под секрет ще ви споделя, че в някои училища вече са им раздали пароли за достъп. С две думи подготвили са ги. Даже се говори, че в най-тежките зимни месеци като едното нищо ще ги пуснат онлайн - иначе с какво общината щяла да плати скъпото отопление? Ама ние у дома можем! И да платим отоплението, и да проведем обучението.

От три седмици съм на успокоителни. Майка-първокласник. Държава-първокласник. Всички сме за поправителен. Натам отиват нещата.

Ще си сипя. Една студена вода. За друго не остана. Другата седмица ще трябва да платя зеленото училище и няколко допълнителни занимания. И обяда - по-скъп е от моя. Ама е кетъринг! Гъзария. Ние едно време маахме кифли и картофи със свинско, но тичахме на двора като за световно. Сега след часовете по български, има математика, после предприемачество, родинознание, после пак други часове, после други занимания... И така до вечерта. Много уроци, много гърчене, малко резултати. После животът те сдъвква и ти разбираш, че от училището почти не е имало смисъл. Защото работата ще ти я намери чичото на майка ти. То у нас всичко така става. С връзки. Ако си калинка още по-добре, ще летиш високо!

Ама нейсе. Догодина вече ще съм печена майка на второкласник и всички емоции ще са зад гърба ми. Сега обаче наред с ранното ставане, ще изтърпя и фейсбук групите, вайбър групите, и школото, и срещите с демонстриращи супер активност родители, и гледащите строго госпожи. Ще се червя като рак, ще се пека на бавен огън, защото пак не съм разбрала нещо и папката по родинознание не е зелена, а червена... Защото съм загубила поредната парола на поредната система, в която трябва спешно да се регистрирам...

Ще търпя. В името на детето. Ще устискам до 12-и клас. И после - дим да го няма. Ще запаля свещ да иде да учи в Холандия. Например. Или някъде другаде. После да прави каквото ще. Аз ще си сипя. И ще чакам.

Напред, науката е слънце. Дано скоро това слънце огрее и нашата улица. Амин.